— В деня в който Саския изчезна, защо се качи горе на ледника? — Винаги ми е изглеждало странно, че Саския е била горе в онзи ден.
— Исках да гледам състезанието — казва тя, сякаш е съвсем очевидно.
— Въпреки че Дейл не участваше?
— Да. Защо не? Бяха ме изгонили от работа, нямах какво друго да правя.
Брент пие кафето си. Не казва нищо.
— Но състезанието беше на халфпайпа — настоявам аз, — защо тогава си се качила чак догоре?
— Видях Брент в първата вагонетка — тя му хвърля един поглед. — Заприказвахме се.
— За какво?
— Мислиш ли, че си спомням? И Саския беше там, но не ми се говореше с нея. Когато стигнахме до междинната станция, Брент каза, че ще продължи с кабинката до ледника, за да направи едно спускане за загрявка, и аз се качих с него.
В историята има нещо, което не ми се връзва. Понякога следобед, когато не беше на смяна, Хедър идваше до междинната, разхождаше се с неподходящите си обувки и се печеше на слънчевата тераса, но никога не я бях виждала на ледника. Най-малкото, не беше подходящо облечена. Кожено яке няма да те предпази на минус двайсет.
Брент допива кафето си и се отдалечава към бара.
Хедър продължава.
— Саския беше в кабинката преди нас и на върха се изпокарахме.
— За какво?
— За скандала в бара. Тя се врътна и изчезна. После Къртис се появи, търсеше я и се оплака, че си е разбил рамото заради нея. — Очите ѝ се стрелкат към вратата, сякаш се страхува, че Къртис ще чуе как говори за него. — Беше направо побеснял. Направо страшен. Никога не го бях виждала толкова ядосан.
— Окей. — Това е различна версия за събитията от това, което бях чула от Къртис тогава. И не го обрисува в добра светлина.
— И знаеш ли какво каза? — Хедър пак проверява вратата и снижава гласа си до шепот. Каза: Като я намеря, ще я убия.
26
Десет години по-рано
Във фитнеса мирише на пот и дезодорант. Пълно е тази вечер. Забелязвам австралийката, с която Къртис разговаряше на пайпа, и се насочвам към уреда за преси за краката, който е до нея.
Сигурно я спонсорира „Рокси“, защото целият ѝ екип е покрит с тяхното лого с формата на сърце. Проверявам килата на нейната преса — 100 — и слагам 120 на моята. Тя ми се усмихва.
Къртис прави набирания отсреща, тениската му се е вдигнала и се виждат добре изразените плочки. Той слиза от лоста и сяда на един празен уред до австралийката.
— Мила, познаваш ли се с Ясинта?
— Не — казвам аз, — приятно ми е.
— Ти направо разцепи пайпа днес — казва тя.
— Ти също. — Тя е много по-добра от мен. Трябва да я проверя онлайн да разбера къде е в ранглистата.
— Харесва ми косата ти — добавя тя.
Докато с нея правим преси за крака, Къртис седи на лежанката до нас. По начина, по който е седнал, мога да отгатна, че я харесва. Разбирам защо — тя е бледа и дългокрака като една млада Никол Кидман — и колкото и да не ми се иска да го призная, изглежда много мила.
Когато добавя още двайсет кила, скачам и добавям още петдесет. Утре ще ме болят прасците, защото това е почти три пъти повече от собственото ми тегло. Пет… шест… Къртис повдига вежди. Мисля, че му е ясно какво правя. Седем… осем… девет… Краката ми треперят, но успявам да направя последното вдигане и спирам да си избърша челото.
В другия край на фитнеса Саския прави клякания с медицинска топка и ни наблюдава в огледалото. Забелязвам, че тя пък е наблюдавана от Жулиен, който е на лежанката за щанги до един от готините френски фристайл скиори, с когото го видях днес.
— Имам те на записа от днес — казва Къртис на Ясинта, когато тя свършва серията си. Понякога той взема камерата си на пайпа и се редуваме да се записваме. — Можем да го гледаме довечера при мен, ела ако искаш. Всъщност ела за вечеря.
Очите ѝ светват.
— Чудесно.
Къртис се обръща към мен.
— Мила, ти ще дойдеш ли?
Едва ли ще ми е много приятно отново да го гледам как я зяпа, но трябва да говоря с Брент и така или иначе искам да видя записа.
— Да, разбира се.
Брент извиква Къртис от другия край, Къртис се изправя от лежанката и пред очите ми се мярка бледото му космато бедро, стегнато в спортни шорти. Започвам нова серия от преси. Вече съжалявам, че така натоварих пресата, утре няма да мога да ходя, но Ясинта продължава, а аз не мога да спра преди нея.
По-късно, освежена от душа, се протягам на леглото на Брент. Харесвам това усещане — напрежението в мускулите, натоварени до краен предел. Цялото ми тяло пулсира. Бях изстискала всяка капка от него.
Вратата се отваря и Брент се появява с хавлия около кръста, лицето му е още зачервено от тренировката. Докато се бърше, се отпускам назад и се наслаждавам на гледката. Сега трябва да намеря начин да подхвана темата за нашите отношения.