На бара Брент вдига бутилките една по една и разглежда етикетите им.
Моля те, Брент, не започвай да пиеш. Очаквам нещо да се случи и ми трябваш трезвен. Още е преди обед, а ни чака дълъг ден.
Обръщам се отново към Хедър. Лъгала ме е и преди. Сега пак ли ме лъже? Но историята ѝ звучи ужасно правдоподобно. Когато става дума за сестра му, емоциите на Къртис винаги са изострени. Видях го няколко пъти да си изпуска нервите, щом стане дума за нея.
— Какво стана после? — питам аз.
— Не можахме да намерим Саския, а състезанието щеше да започне, така че оставих Брент и Къртис на ледника и слязох с кабинката.
Наблюдавам езика на тялото ѝ и се опитвам да реша дали да ѝ вярвам. Тя е много нервна, очите ѝ се стрелкат към мен, към вратата, към Брент, но това не е непременно знак, че лъже. Може да е от страх.
Страх, че Къртис ще разбере.
Че може скоро да я сполети участта на Саския.
В другия край на ресторанта Брент налива солидно количество от някаква течност в чашата си. Брент, недей. Изпива я до дъно, пресича стаята и отива до прозореца.
Хедър си играе с чаената лъжичка.
— След това повече не ги видях. Състезанието започваше, така че взех кабинката до междинната, за да го гледам.
— Нямам спомен да съм те видяла там — казвам аз.
— Гледах малко, после ми стана студено и се прибрах в стаята.
Тя рязко подскача, когато Къртис и Дейл се втурват през вратата със зачервени бузи и оставят снежни следи по пода.
— Открихте ли нещо? — питам аз.
Дейл клати глава:
— Изгубихме си времето.
— Не беше нужно да разбиваме бараката — казва Къртис, — видяхме през прозореца къде е била радиостанцията.
Дейл поглежда към Къртис, свивайки юмруци.
— Някой я е прибрал. Също като долу.
Очевидно разходката не е подобрила настроението им.
Брент опира чело в прозореца.
— Мамка му.
Трябва да кажа на Къртис за кредитната карта, но знам, че ще направи Дейл на кайма. Ако го осакати, дори не можем да извикаме линейка. Стоим на ръба и една погрешна дума може да ни бутне в пропастта.
— Значи, ще трябва да се правя на алпинистка, така ли? — пита Хедър с треперещ глас.
Дейл тегли един шут на стола и Хедър се сепва.
— Трябва да има нещо, което да можем да направим — казва Дейл. — Веднъж запалих колата от кабелите. Може да успеем да запалим един от снегорините.
Къртис сумти:
— Моля, опитай. Дори да успеем да го запалим, сериозно ли смяташ, че можем да го пуснем надолу по черната писта?
Виждам, че дори мисълта за това кара Хедър да потрепери.
— По-скоро ще си опитам късмета пеша — казва тя.
Брент крачи напред-назад пред прозореца като моя котарак, когато отчаяно иска да излезе навън.
Къртис гледа към мен и осъзнавам, че чака да кажа на останалите за картата за лифта. По дяволите. Те ще се нахвърлят върху него. Това ще бъде последната сламка.
Опипвам острите ръбове на картата в джоба си. Ако им кажа, Дейл ще го приеме като окончателно доказателство, че Къртис е убил сестра си, а Хедър ще застане на страната на мъжа си. Брент досега се опитваше да бъде неутрален, но усещам, че е на ръба и това може да наклони везните. А аз ще се окажа по средата.
Обмислям версията на Къртис. Ами ако наистина е била подхвърлена в чантата, както казва? За да ни накарат да се нахвърлим един срещу друг? Точно както стана с кутията на Пандора.
— Него ли гледаш? — пита внезапно Дейл.
Хедър започва да заеква:
— К-к-какво? Не.
Дейл сграбчва ръката ѝ под мишницата. Правя крачка към тях. Брент също се приближава.
Дейл вирва брада.
— Дори не си го помисляй — казва той на Брент.
— Не гледах никого — изрича Хедър едва-едва.
— Пусни я — казвам на Дейл. Каква е тази ревност. Никога не съм го виждала така настръхнал.
Нито пък Къртис или Брент. В стаята витае опасна енергия. Сякаш наистина дивото на планината зове и се просмуква в нас.
Изваждам ръката си от джоба. Ще си мълча за лифтовата карта на Саския, засега, защото не мога да рискувам да избухне още една разправия. Трябва да запазим спокойствие и с общи усилия да се опитаме да слезем долу без загуби.
Къртис поглежда часовника си.
— Трябва да тръгваме, за да слезем долу преди мръкване.
— Ами бараката на влека — казва Дейл, — може там да има радио?
— Съмнявам се — казва Къртис, — щом са ги прибрали оттук…
— Може да не са си направили труда да приберат и него. Ще се качим само за няколко минути…
— Нямаме няколко минути — сопва се Къртис, — не знаем колко време ще ни отнеме да свалим жена ти по черната писта.