Дейл хвърля отровен поглед на Хедър.
Тя поглежда надолу към пода. В този момент не може да се каже от кого се страхува повече. От Къртис или от мъжа си.
— Виж, Хедър — казвам аз, — ако ти е по-лесно, ще ти дам моя сноуборд, а аз ще вървя пеша.
Тя няма представа колко ми струва да ѝ го предложа. Отказвам се от първия шанс да карам сноуборд от десет години насам. Но клетото създание изглежда, че аха ще повърне върху ботушите си.
— Благодаря ти, Мила — измърморва Дейл.
Не го правя за теб, говедо такова. Правя го за нея.
Но Хедър обвива ръце около себе си.
— Забравила съм да се пързалям. От десет години не съм се качвала на борд, а и тогава никак не ме биваше.
Останалите се споглеждаме. Идеята да смъкваме нервна начинаеща надолу по покритата със скали черна писта никак не е привлекателна.
Къртис въздиша:
— Кой иска да се качим до бараката на влека?
Вдишвам студения въздух на ледника. Алпите са се проточили под мен като остри бели зъби. На изток — Италия. Сто километра на север — Мон Блан. Имам чувството, че съм се изправила на върха на света.
Боже, колко ми е липсвало всичко това. Блестящата белота. Тежестта на борда, който нося под мишница, така както другите жени носят дамските си чанти.
— Няма да се бавим — казва Дейл на Хедър.
Тя кима и загръща шала си.
Дейл щеше да остане с нея, но тя вероятно забелязва по погледа му, че иска да тръгне или по-скоро предпочита да ѝ се махне от очите.
— Върви — казва му тя, — аз ще седна тук и ще ви чакам.
Впечатлена съм, че го предложи, но не се оплаквам, защото със сноуборд и очила Дейл отново прилича на викинга Дейл отпреди.
И Брент прилича повече на някогашния Брент. Той кима към полуразголените скокчета и усмивката с трапчинките отново грейва на лицето му:
— Да не би да мислиш същото, което и аз?
— Определено — казва Дейл.
За няколко минути ще се преструвам, че всичко е както преди и ние все още сме приятели.
Къртис очевидно се двоуми дали да оставим Хедър сама, но не възразява открито. Предполагам, че предпочита Дейл да е с него, отколкото тук с Хедър и пак да се изпокарат.
— Внимавайте къде стъпвате — казва Къртис, — следваме линията на влека, в индианска нишка.
— Ясно — казва Дейл.
Тръгваме нагоре по пистата. Бараката е заключена, столовете на площадката са затрупани със сняг. Металните влекачи с пластмасови копчета се полюшват на въжето и поскърцват от вятъра.
— Как не можем да подкараме влека — казва Дейл, — щеше да ни спести ходенето.
На места снегът стига до колене. Газя зад Брент и се задъхвам повече, отколкото искам да си призная. Дейл е най-отпред. Той поглежда назад през рамо. Поглеждам и аз. Хедър е там, кацнала върху снежния насип до главния изход.
Над нас се извисяват острите върхове. Потискам трепването при мисълта за този сняг, който може да се срине върху нас. Всички носим въжета и предаватели за лавини. Бях подарила моя заедно с останалата екипировка, но брат ми все още кара сноуборд и за радост, имаше предавател. Доволна съм, че го взех със себе си.
Разкопчавам ципа на якето, надничам към малката синя кутийка, прикачена към тялото ми, и проверявам екранчето. Последното нещо, което искам да ми се случи, е да съм погребана под снега и да се чудя дали съм включила проклетото нещо.
— Вижте този колко добре изглежда — казва Брент, като се изравняваме с един от най-големите скокове. Той се запътва към него.
— НЕ! — изкрещява Къртис. — Опасно е, следвай линията на влека.
Брент пуфти и се връща обратно.
— Перфектно е за бекфлип — казвам аз, когато Брент ме настига. — Ще го пуснем на връщане. — Очаквам, че ще се засмее, но той не реагира.
— Сигурна ли си, че ще се справиш — казва той, — откога не си карала…
— О-о, не започвай пак. — Тази прекалена загриженост ми напомня защо се разделих с него. Всъщност се пошегувах за бекфлипа, а сега ще трябва да се пробвам.
Дейл се обръща:
— Ти, Мила, винаги обичаше да рискуваш, нали?
Нещо в тона му ме смущава. Взирам се в огледалните му очила, но искам да видя очите му. Това жест на уважение ли е — опит да възстановим приятелските отношения?
Или пък е заплаха?
Като се замисля, струва ми се странно, че се съгласи да оставим Хедър сама. Сякаш е сигурен, че нищо лошо няма да ѝ се случи.
Защото двамата с Хедър стоят зад всичко това.
И ако е така, какво възнамерява да направи с нас?
28
Десет години по-рано