— Ще се върна след малко — казва Брент и двамата тръгват към вагонетките.
След десет минути Брент се появява сам.
— Как е той? — питам аз.
— Миналата зима няколко пъти си извади рамото — казва Брент. — Мисля, че сега пак го е извадил и после го намести.
Клетият Къртис. Чудя се колко ли време няма да може да кара.
Саския се спуска край нас на път за влека. Поглеждам я, очаквайки, че ще попита за Къртис, но тя ни подминава, без да спира. Предполагам, че го е виждала да пада милион пъти.
С Брент се возим заедно на влека. Очилата ми се замъгляват. Бъркам в джоба. По дяволите:
— Имаш ли кърпа за стъклата?
— Разбира се. — Брент ми подава кърпа с логото на „Оукли“.
Отново се пързаля с обърната назад бейзболна шапка. Когато стигаме до върха, слага очилата си върху нея.
— Сега ще ти покажа какво е криплър.
— Не си длъжен — казвам аз.
Той се мръщи през цялото време, докато стигнем до пайпа.
— Сериозно — казвам аз, — ще го видя в Ютюб. — Няма да го понеса, ако и той се претрепе.
— Просто се опитвам да си спомня как се правеше. Отдавна не съм се пробвал.
Той се засилва надолу по стената и излита. Дъхът ми спира, когато се преобръща на втория отскок. Само преди няколко часа беше в мен, в очите му имаше повече нежност, отколкото исках да видя. А сега е обърнат с главата надолу, извърта тялото си в шеметен диагонал високо над леда.
Залива ме вълна от емоции. Гордост. Завист. Вина. Прави го заради мен. Но изпитвам ужас.
Най-вече ужас. Ако не успее да преобърне борда…
Успява да го преобърне — едва — и аз си поемам дъх.
Одет леко се усмихва, докато се закопчава край мен.
— Криплърите са страшни.
Не съм усетила, че ме наблюдава.
— Здравей, Одет. — Вече се изчервявам.
— Значи, с Брент сте заедно, нали?
Колебая се:
— Не е нещо сериозно.
— Пързаля се красиво. Но може ли да те бие на канадска борба?
Успявам да се усмихна.
— Всъщност не сме се опитвали. Но да, сигурно ще спечели. — Опитвам се да се стегна. — Между другото, хубав мактуист преди малко.
— Благодаря.
Би трябвало да я попитам дали е опитвала криплър, но още дишам тежко. Тук на пистата не искам да изпитвам подобни чувства към никого. Приятели с предимство. Аз и Брент трябваше да сме само това.
След няколко спускания вървя по ръба на пайпа зад Саския, когато Ясинта полита надолу и извърта едно от нейните гигантски 720°. Добре че няма да се състезавам срещу нея тази зима. Саския ще се състезава за Световната купа на FIS другата седмица. Можех да участвам, но след ужасното ми представяне на Лю Роше Оупън ще пропусна международните състезания до следващата година и ще се съсредоточа изцяло върху Британския шампионат по сноуборд.
Ясинта прави зигзази напред и назад. И се засилва по стената. От позицията на тялото ѝ виждам, че се готви за още едно голямо завъртане. Малък черен предмет се изтърколва в пайпа. Ясинта го заобикаля, но след миг вече е във въздуха. Завъртането ѝ се отклонява от оста си и тя се връща към земята, но бордът и краката ѝ са още над равното на върха. Бедрата ѝ се блъскат в ръба на пайпа с ужасен трясък.
Тя изпищява и се смъква на дъното. О, боже. Спускам се по задник надолу по стената, за да видя дали е окей. Саския се присъединява и двете клякаме до Ясинта, която така се е сгърчила от болка, че не може да говори. Махам като луда на хората горе за помощ.
Мозъкът ми се опитва да осмисли това, което видях. Черният предмет. Какво беше това? Оглеждам се наоколо, но не го виждам. Макар че каквото е да е било, съм сигурна, че дойде от ръката на Саския.
29
В настоящето
Бъхтя се по пистата нагоре към бараката на влека, забила поглед в якето на Дейл. Надявам се, че греша за него. Така или иначе сме трима срещу един. Нищо не може да направи.
Отнема ни по-дълго, отколкото съм очаквала. Забравила съм колко трудно се гази през дълбок сняг. Къртис оре напред, вече почти е стигнал до бараката. Поглеждам надолу към сградата на Панорамата. Хедър още е там.
— Къде се пързаля минатата зима — пита Брент.
— Не съм се пързалял — казва Дейл. — С Хедър бяхме много заети да организираме бизнеса.
— И как върви?
Той се поколебава за миг:
— Всъщност трудно. Едва си покриваме разходите.
Окей, очевидно Дейл е закъсал с парите. Къртис спомена за изнудване. Затова ли е този уикенд? Възможно ли е цялото събиране да е отчаяна схема, измислена от Дейл, за да измъкне пари от всички нас?
Ами ако не можем или не искаме да платим? Какво ще направи Дейл тогава?