— Не се пресилвай — извиква му Къртис.
— Не ме учи как да се спускам, брато.
— Само аз ли си давам сметка какво става — вика Къртис, очевидно изгубил търпение. — Ако нещо се случи с един от нас, ще засегне всички ни.
Точно в този момент Дейл прелита във въздуха и извърта луд корк.
Къртис отчаяно вдига ръце:
— Оо, по дяволите!
Разбирам го — тук е опасно — но в сградата на Панорамата не беше по-малко опасно, особено като се нахвърлиха един върху друг. По-добре да изпуснем парата за няколко минути, преди да потеглим по дългия път към курорта.
Продължавайки да мърмори, Къртис се спуска до следващия скок. И прави небрежен бекфлип.
Окей. Това е моят шанс да бъда лудата глава, която бях преди. И може да е последният ми шанс да направя бекфлип, защото не знам дали някога отново ще стъпя на снега. Брент наглася очилата си зад мен. Не му казвам какво се готвя да опитам, защото няма да му хареса.
Дейл вика отдолу:
— Къде е Хедър?
Прикривам очи от слънцето, напрягам се да видя. Няма я там.
— Може да ѝ е станало студено и да е влязла вътре.
— ХЕДЪР! — Викът на Дейл отеква в планината.
Той се засилва надолу, подминавайки всички скокове.
— По-добре всички да слезем — казва Брент.
Двамата с Къртис се спускат след Дейл.
Поглеждам скока. Дейл вече е при сградата, сваля сноуборда. Знам, че трябва да се откажа, но ще ми отнеме само няколко секунди. Скоро ще се върна у дома, където ме чака все едно и също, а сега имам тази малка възможност.
Засилвам се надолу, разчитайки, че мускулната памет ще ми подскаже движението. Когато стигам до точката за отскок, се навеждам назад и силно се сгъвам, за да съм сигурна, че ще успея да превъртя тялото си. Когато политам към земята, осъзнавам, че съм се превъртяла твърде много. Ще кацна върху опашката на борда. В отчаяно усилие да го коригирам, се навеждам напред. Носът на борда се забива в снега и рязко спира. Горната част на тялото ми продължава да се върти, но краката ми не помръдват, застопорени в автоматите.
Жестока болка разкъсва сгъвката на коляното. За един миг не усещам нищо друго. Сграбчвам го. Когато светът наоколо отново идва на фокус, виждам, че Брент и Къртис са се навели над мен, задъхани.
— Какви са пораженията? — пита Къртис.
Едва говоря:
— Мисля, че е коленната връзка — точно така паднах, когато я скъсах последния път.
Къртис поглежда към сградата. Дейл не е там. Сигурно вече е влязъл вътре.
— Тръгвайте — казвам аз, — ще ви настигна.
— Искаш ли помощ? — пита Къртис.
Въртя глава и се мъча да се изправя. Предпазливо прехвърлям тежестта върху болния крак. Прерязва ме болка. Прехапвам устна, за да не извикам. И двамата се протягат към мен.
— Ще се оправя — казвам аз, — просто тръгвайте.
Къртис избухва:
— Защо никога не позволяваш да ти се помогне?
Двамата с Брент се спускат към Панорамата.
Само това ми липсва — да се нахвърля върху мен:
— Ти да не би да позволяваш? — извиквам след него.
Използвайки борда вместо патерица, куцукам след тях. Горещата болка в коляното се превръща в свирепо ужилване, щом пренеса тежестта върху него. Потисни болката. Успявала си и преди.
Когато стигам при тях, Къртис и Брент вече са успели да съблекат якетата и да се преобуят. Подпирам борда до останалите на стената.
Дейл изскача от сградата:
— Не мога да я открия.
— Провери ли във вашата стая? — казва Къртис.
— Не е там — Дейл е като обезумял. — Някой от вас видя ли я да влиза вътре? Сигурно е пропаднала в някоя пукнатина.
Споглеждаме се. Златното правило на ледника? Никога не сваляй борда. Когато си на борда, тежестта се разпределя върху по-голяма повърхност. Без борд рискът да пропаднеш в някоя пукнатина се увеличава многократно. Когато се катерехме нагоре, се придържахме към линията на влека, знаейки, че допреди няколко месеца лифтаджиите са запълвали пукнатините. Но Хедър няма никаква представа за това и за разлика от нас, няма въжета или предавател.
— Ще огледам наоколо. — Дейл се насочва към гаражите на снегорините.
— Ние ще огледаме вътре — извиква Къртис след него.
— Справяш ли се, Мила — пита ме Брент.
— Да.
Къртис гледа как се мъча да си сваля обувките, без да каже и дума. Виждам, че едва се сдържа.
— Няма нужда да ме чакаш — казвам му аз.
— Добре — отвръща Къртис. — Брент, ти провери горния етаж, аз ще проверя този. Сигурен съм, че е някъде тук.
— Ще бъда в стаята си — извиквам след тях.