Къртис препречва входа.
— Ще свършиш в някоя пукнатина.
Хедър се опитва да мине покрай него.
— Не можем да го изоставим на студа.
— Хедър, кракът ми току-що потъна в снежен мост — казва Брент тихо. — Къртис ме сграбчи, но снегът поддаде под двамата и беше страшно.
— Може да се е скрил в дупка в снега — добавя Къртис, — щом се развидели, ще излезем пак.
Поглеждам Брент, той леко поклаща глава. И аз не смятам, че Дейл има някакъв шанс. По това време на годината температурата тук сигурно пада до минус петнайсет.
Обръщам се отново към Къртис. Още ли смята, че Дейл и Хедър са намислили нещо? Че Дейл е изчезнал нарочно? Като останем насаме, ще го питам. Макар че отчаянието на Хедър е доста убедително. Тя бута и блъска Къртис, за да мине покрай него.
Брент я хваща и тя се свлича в ръцете му. Той ме поглежда неловко над рамото ѝ. Толкова е странно да видя как я е прегърнал.
— Как е коляното ти? — пита Къртис.
Свивам рамене. Няма полза да се оплаквам.
— Имаш ли спортни лепенки?
— Имам. Но бих оставил шината и ледените компреси за 24 часа.
— Имах предвид за слизането утре.
Тревога преминава през лицето на Къртис.
— Много е дълго да се извърви с разбито коляно.
Той се свлича на стената до мен и виждам как гърдите му се повдигат и спускат. Изглежда абсолютно изтощен.
Брент още се опитва да утеши Хедър.
— Преди колко време спря токът? — пита Къртис.
— Преди около двайсет минути — казвам аз. — Откъде мислиш, че се спира?
— Докато бяхме навън, огледах. Електрическото табло е на външната стена на сградата. На него има огромен катинар.
Значи или някой друг е бил навън заедно с тях, или някой от двамата го е изключил.
Хедър блъска Брент по гърдите.
— Ти си виновен. Ти ни накара да дойдем тук.
Брент понижава глас:
— Не съм. Казах ти го снощи.
— Не ти вярвам — казва Хедър.
— Чакай — казвам аз, — защо точно Брент ви е накарал да дойдете тук?
Хедър хвърля гневен поглед към Брент и се обръща предизвикателно към мен:
— Той ме изнуди.
38
Десет години по-рано
Снегът ме притиска отвсякъде, смазва гърдите ми. Не мога да дишам. Отчаяна, размахвам ръце.
— Хей — гласът на Брент се промъква в съзнанието ми.
Отварям очи. Не е лед. Просто юрганът. Топлият, мек, неизпран цял сезон юрган на Брент. Вдишвам миризмата му и се опитвам да изравня дишането си.
— Добре ли си?
— Лош сън.
— Ела тук.
Заравям лице в гърдите му. Сънят беше толкова истински. Не знам дали днес ще се престраша да се кача на пистите. Какво ще ми погоди Саския следващия път? Ако продължавам по същия начин, трябва да приема, че ще има следващ път.
Имам чувството, че съм на кръстопът. Имам две възможности: да се дистанцирам от групата, да продължа да тренирам сама и да избягвам да ходя у Брент, когато Саския е там. Или да се преборя с нея.
Не мога да ѝ позволя да победи.
Но имам ли сили да се преборя?
— По-добре ли си? — казва Брент в ухото ми.
— Да.
Той се измъква от леглото и дърпа пердето. Лицето му грейва.
— Има половин метър пресен сняг. Искаш ли да се качим на ледника за няколко спускания, докато е пухкав? Халфпайпът ще бъде затрупан.
Потрепервам само при думата „затрупан“.
Павираната главна улица на Лю Роше е разчистена, снегът е струпан от двете ѝ страни. Дебел бял килим покрива всичко друго наоколо. Върху уличните знаци има снежни калпачета, половин метър сняг е натрупан по покривите и балконите. Паркираните коли се виждат едва.
С Брент и Къртис вървим по главната улица.
Снежните навеи са засипали малката каменна църква, кръстът и оградата от ковано желязо са сковани от лед. Продавачите почистват плочките пред магазините.
Днес е 1 април, но е по-студено, отколкото беше през февруари. Вдигам догоре ципа на якето. Наскоро бях при доктора, за да ми предпише по-силни приспивателни. Доста силни са и тази сутрин още съм леко замаяна.
— Трябва да отида до „Спорт 2000“ — казва Брент, — вчера ми се спука поддръжката за гърба.
С Къртис седим и го чакаме върху снежния насип пред магазина. Миризмата на шоколад се носи от близката сладкарница и устата ми се пълни със слюнка.
— Говорил ли си с Ясинта? — питам аз.
— Да, обадих ѝ се снощи — казва Къртис, — след две седмици ще ѝ свалят гипса и ще започне рехабилитация, за да е готова за австралийската зима.
— Чудесно. Поздрави я от мен.
— Непременно.