Възможно ли е Къртис и Брент да са съучастници?
Черните очи на елена се забиват в мен. Болката в коляното ми пречи да мисля ясно. Опитвам се да си спомня колко време ми отне последния път, за да започна да го натоварвам. Разбира се, зависи колко лошо съм го изкълчила и дали е разкъсана само кръстната връзка, или и други сухожилия.
Лампите светват.
— Е, това поне е нещо — казвам аз.
Къртис сумти.
— Да, но за колко?
— Така е. — Поне знам, че нито Брент, нито Къртис са сирели тока.
— Някой си играе с нас — казва Къртис.
Но кой? Дейл?
— Мисля, че е сестра ми. — Къртис отправя мрачен поглед към вратата, сякаш тя ще се появи там.
Проигравам наум това, което ми каза днес следобед в съблекалнята. Ако я е убил, как може да мисли, че е тя? Оглеждам останалите, за да видя как реагират на това.
Хедър става.
— Отивам да си лягам.
Не мисля, че го чу какво каза. Или е твърде стресирана от изчезването на Дейл, за да мисли за каквото и да било. Очите ѝ са зачервени от плач. Не мога да си представя какво изпитва в момента. Освен ако не е някаква мистериозна схема, замислена от двамата с Дейл.
Вдигам един от свещниците.
— Вземи го, ако токът пак спре. Запалката още ли е в теб?
Тя се потупва по джоба.
— Да — оглежда колебливо коридора.
— Ще дойда с теб — готвя се да стана.
Но Брент скача.
— Аз ще я заведа.
На тръгване грабва бутилката с бренди.
Къртис притиска слепоочията си.
— Мисълта, че сестра ми е някъде там, направо ме влудява.
Хвърлям поглед към коридора, за да се убедя, че Хедър е заминала. Къртис ще се побърка, като му кажа за кредитната карта, а в момента тя няма нужда от нови нападки.
— Покупките от кредитната карта на Саския… колко пари са похарчени?
— Около три хиляди.
— Във Франция или в Англия?
— Във Франция и из цяла Европа, в магазини и ресторанти. Майка ми и баща ми не знаеха какво да правят. Бяха ѝ дали тази карта за спешни случаи. Спонсорите ѝ даваха далеч по-малко от моите. Но нали знаеш каква е. Харесва скъпи неща.
Забелязвам глаголното време. Харесва скъпи неща. Наистина ли вярва, че още е жива? Сигурно не съм го разбрала правилно. Той не я е убил. Но какво друго крие от мен?
Къртис въздиша.
— Накрая баща ми спря картата. Нашите почти се разведоха заради това. Майка ми не му проговори седмици наред.
— Не можаха ли да проследят плащанията — казвам аз, — по охранителните камери или нещо подобно?
— Полицията направи всичко възможно, но ресторантите нямаха камери. Някои от магазините имаха, но записът беше много лош. Можеше да бъде всеки.
Поемам си дълбоко дъх.
— Това, което ще ти кажа, няма да ти хареса — казвам му аз. — Не е била Саския. Бил е Дейл.
Къртис ме гледа, изумен. Разказвам му за разговора, който подслушах по-рано.
Слава богу, че Дейл и Хедър не са тук. Гневът залива Къртис на вълни. Той прави всичко възможно да се сдържи, но мускулите на челюстта му играят и кракът му нервно чука по пода.
— Все пак е странно — казвам аз, — нали им е трябвал кодът ѝ.
Къртис горчиво се засмива.
— Беше го написала на бележка, залепена за проклетата карта. Оставяше я на кухненската маса. Много се разправяхме за това, но на следващото ми идване картата пак беше там. Хич не я беше грижа. Парите не бяха нейни, така че не ѝ пукаше.
Той замлъква за миг.
— Значи Дейл е откраднал кредитната ѝ карта. Но това не обяснява защо усетихме парфюма ѝ. Или кичурът от косата ѝ, или картата за лифта, която изведнъж се появи в сака ми.
— Какво искаш да кажеш? Че просто е решила да приключи с предишния си живот и да изчезне?
— Може би.
— Беше ли щастлива? — Стъпвай внимателно, казвам си наум.
Той се замисля.
— Нямам представа.
— Вашите знаеха ли за нея и Одет?
— Какво?
По дяволите. Той не знае. Собственият ѝ брат. Макар че въобще не съм изненадана. Саския имаше много и различни страни. Никога не разбрах коя е истинската, може би и Къртис не го е знаел.
— Одет и Саския — казвам аз, — те бяха заедно.
Къртис се мръщи.
— Не, няма начин.
— Довери ми се.
Той бързо примигва.
— Знаех, че Одет е гей, но…
— Как разбра за Одет?
Той се колебае.
— В началото на сезона я поканих да излезем и тя направо ми го каза.
Запомням този факт, за да го осмисля по-късно.
— Значи казваш, че сестра ми е била…