— Не е моя работа да слагам етикети, но двете с Одет бяха двойка.
— Сигурна ли си?
— Напълно.
Къртис се втренчва в пламъците.
— Вашите как щяха да реагират? — питам го аз.
Без отговор.
— Къртис?
Лицето му се изкривява.
— Не ми е казала.
— Щеше ли да бъде проблем за вашите, че ходи с жена?
— Ммм. Не мисля. Щяха да са окей. Мамка му, как може да не съм го разбрал?
Без часовника е пълна тишина.
— Значи мислиш, че е решила да изчезне за десет години — казвам аз, — и после да се върне, но защо, с каква цел?
Той се обръща към мрака зад прозореца.
— Точно това ме тревожи?
— Ако е искала да ни разиграва, защо ще чака цяло десетилетие?
— Така и не успях да разбера половината от нещата, които правеше.
Гласът на Саския отеква в ушите ми. Ще си го върна обратно.
И аз не успях да разбера дали е причинила падането на Брент. Той каза, че автоматът му се бил разхлабил, затова бил паднал. Знам, че за малко е свалил борда, за да хапне, и допускам, че тогава го е пипнала. Затова беше толкова трудно да я хване човек, защото беше дяволски хитра и нищо не можеше да ѝ се припише със сигурност.
Къртис се изправя.
— Виж, капнал съм, а ти си контузена. В момента нищо не можем да направим — посяга към джоба на якето за фенерчето, — дръж го у себе си. Ще те заведа до стаята.
Докато се изправям с мъка, погледът ми се спира върху пироните на стената. И изведнъж се сещам, какво висеше там.
Стара брадва за лед.
42
Десет години по-рано
Днес вътрешният ми часовник тиктака по-силно от всякога. Сега е моментът. Последни тренировки преди Британското. Обаче не съм готова.
Всеки път, щом стигна до върха на пайпа, се подготвям да направя криплър и всеки път нещо ме спира. Опитвам се да се залъжа, че е просто от благоразумие. Ако днес се контузя и утре не се представя, спонсорите с пълно основание ще си потърсят по-надежден състезател.
Но дълбоко в себе си знам, че е страхът.
На пайпа е претъпкано. Цяла седмица британските сноубордисти пристигаха с коли или самолети от местата, където са тренирали, и днес всички са тук, пробват границите на възможностите си. Две момичета, които срещнах на Британското миналата година, идват да ми кажат „здрасти“, включително и Клер Донахю, сегашната номер едно. Брент прави страхотни скокове, превързал е болното си коляно. Къртис май успя да забие своя хакон флип. Дейл си удари китката и слезе по-рано да търси физиотерапевт.
Но всичко това го отчитам само мимоходом. На два от опитите вчера почти успях да се приземя и мисля, че знам каква ми е грешката. Да опитам ли пак? Или не? Може би само веднъж…
Какво става? Лифтаджията опъва въжетата, защото е 4 часът. По дяволите. Толкова дълго обмислях моя криплър, че не ми остана време да се съсредоточа върху другите трикове. Леко замаяна, вървя към мястото, където оставих раницата си.
Къртис разговаря с Нейт Фармър, който миналата година се класира трети.
— Чух, че имаш някои нови трикове — казва Нейт.
Къртис се преструва на изненадан.
— Така ли си чул?
Отбелязвам, че нито отрича, нито потвърждава.
Нейт се усмихва.
— Значи до утре няма да разберем какво си подготвил.
Къртис свива рамене.
— Много е заледено да се опитва.
Макар да знам прекрасно, че ледът не би го спрял.
Одет се приближава, късата ѝ коса е скрита под каската „Росиньол“.
— Как беше тренировката днес?
Насилвам се да се усмихна:
— Не беше зле. Още съм цяла-целеничка.
Тя прави огромни усилия да се държи мило с мен, след като Саския ме погреба преди две седмици.
Усещам, че ще ме попита какво ще изпълнявам утре. За да я отклоня от въпроса, соча към Къртис и Брент:
— Кой мислиш, че ще победи утре? — От това, което видях днес, ми е трудно да реша.
— Зависи какво искат да видят съдиите — казва Одет. — Ако предпочитат техника, тогава Къртис. Ако гледат за височина, може би Брент.
Саския се приближава, за да си вземе раницата, със самодоволен вид. И с основание. Утре ще ме бие, освен ако не се провали жестоко. Което няма да се случи. Техниката ѝ е почти толкова солидна, колкото и на брат ѝ. По дяволите, мислех си, че след като толкова много го искам, ще мога да го постигна. Но тя го иска не по-малко от мен и има преднина от десет години.
През последните две седмици тя стои на дистанция. Предполагам, че Къртис ѝ е казал нещо. Но от друга страна, може би просто изчаква подходящия момент.
— Готова ли си за Британското? — пита тя Одет.