Отнасям „Оранжините“ при Брент, но не съм сигурна, че въобще ще иска да приеме нещо от мен.
— Исках да ти пожелая късмет утре.
Брент взема бутилката с тъжна усмивка.
— Късмет и на теб, Мила.
— Благодаря. Ще ми трябва.
— Нали знаеш, че никога не съм искал да те спирам?
— Знам. — Отпивам от „Оранжината“. Наблъскана е със захар и щеше да е по-добре да пия обикновен сок, но тази зима малката ни група направо се пристрасти към напитката.
Гласът на Къртис се извисява над музиката.
— Не се интересува от теб, не схващаш ли? — казва той на Жулиен. После преминава на френски, сигурно му повтаря същото, за да е сигурен, че го е разбрал.
— Значи утре се изправяш срещу Одет? — казва Брент.
Пуфтя.
— Не ми го припомняй.
— Не се тревожи. Няма да се отрази на британската ранглиста.
— Ще повлияе на начина, по който реагира публиката. — Сменям темата. — Когато Къртис ти дава технически съвети, вярваш ли му?
Брент отговаря моментално:
— Да, защо?
— Просто… Не е ли странно, че ти помага? Все едно че ти помага да го биеш. Не мислиш ли, че би ти казал нещо, което… — търся правилните думи.
— Искаш да кажеш, нарочно да ми даде лош съвет? Не. Не е такъв човек.
— Да, но обича да побеждава.
В другия край на бара Жулиен е изчезнал и Къртис говори с две момчета, които не познавам.
— Трябва да разбереш нещо за Къртис — казва Брент. — Той познава много хора и изглежда много общителен, но всъщност е страхотно затворен. Има един вътрешен кръг и всички, които са извън него, са потенциални противници. Но ако си в този кръг, ще убие човек заради теб.
— Разбрах — казвам бавно.
— Но трябва да спечелиш доверието му.
— И мислиш, че си го спечелил?
Брент кима:
— Не стана бързо, но — да.
— Дейл в кръга ли е?
— Нее. Дейл страхотно го дразни.
— Забелязала съм го. — Две силни личности се борят за надмощие. — А аз? Аз в кръга ли съм?
Брент поглежда настрана:
— Трудно е да се каже.
С други думи — не. Отговорът му ме наранява, но знам, че е истина. Може и да съм била за малко във вътрешния кръг след като Саския ме погреба, но след днешното надбягване проиграх шансовете си.
Отпивам от бутилката и се чудя кой би могъл да бъде в моя вътрешен кръг. Когато реши, брат ми може да превърне живота ми в ад, имам проблеми и с двамата си родители. С Брент бяхме близки, но вече не сме. И с Одет, но отново — вече не сме. Сноубордът ме изолира от приятелите у дома. Грешката е изцяло моя, защото колкото пъти трябваше да избирам между тях и сноуборда — рождени дни, годежни партита или нещо друго — винаги избирах сноуборда.
Така че нямам никого. Нямам вътрешен кръг.
Около мен групи от приятели си приказват и се смеят. Как стигнах дотук? В навечерието на най-важното състезание в кариерата ми нямам приятели и съм абсолютно сама.
Брент ме бута по ръката.
— Искаш ли утре сутринта да се качим заедно нагоре?
— Да, чудесно. — Искра надежда. Може би това ще проработи. Аз и Брент ще си останем приятели.
Хедър събира прибързано празните чаши от сепарето на Саския. Тя събаря все още неизпитата ѝ „Оранжина“. Саския казва нещо и Хедър се изправя вбесена. Саския също се изправя, сребристото ѝ горнище проблясва. Двете се разправят и Хедър изглежда все по-бясна и по-бясна, макар че заради музиката не мога да чуя какво си казват.
Одет се е вторачила в Саския шокирана, после бавно се изправя. Изкрещява ѝ нещо на френски и изхвърча от бара.
По дяволите, какво ѝ каза Хедър?
Саския се навежда към Хедър и прошепва нещо в ухото ѝ.
Хедър я удря през лицето. „Кучка такава!“, казва го достатъчно силно, за да го чуя.
Саския ѝ връща плесницата, толкова силно, че тя се олюлява.
Преди да успея да мигна, Дейл се втурва към тях и избутва Саския назад. Тя се препъва в един стол и двамата се стоварват в близкото сепаре, той пада върху нея.
Къртис скача, за да изблъска Дейл. Хората се отдръпват, докато двамата с Дейл се борят, вкопчени един в друг. Музиката спира. В бара настъпва тишина.
— Трябва да контролираш сестра си — крещи Дейл.
— Тя не е куче — отвръща му Къртис.
— Не съм много сигурен — казва Дейл.
Юмрукът на Къртис се изстрелва толкова светкавично, че почти не забелязвам движението. Дейл се олюлява, хванал челюстта си, после се хвърля напред. Удря Къртис, но той се навежда и Дейл закача само ухото му.
Трима яки охранители се втурват да ги разтървават, двама хващат Къртис за ръцете и ги извиват жестоко зад гърба му. Къртис потиска вопъл от болка и лицето му пребледнява. По дяволите — контузеното рамо.