Дейл пак се опитва да удари Къртис, но третият охранител се изпречва между тях и Дейл го фраска по лицето. Изведнъж отнякъде изникват още охранители, зад тях мъж с костюм крещи нещо на френски.
Охранителите бутат Дейл и Къртис към задния изход. Дейл се държи за ръката. Сигурно се е наранил лошо, тъй като се подчинява безропотно.
Хедър поглежда разтревожено към Дейл, но мъжът с костюма ѝ прави знак да не мърда.
— Какво стана? — пита Брент.
— Нямам представа — казвам аз, — и съм абсолютно трезвена.
— Отивам да видя къде ще ги отведат. — Брент излиза.
Единствено Саския е останала на масата. Напълно спокойна, тя улавя погледа ми и повдига рамене, сякаш случилото се не я засяга.
Проправям си път към задния изход, за да последвам Брент, но един от охранителите ми препречва пътя. Ще трябва да мина отпред.
Мъжът с костюма говори нещо на Хедър. Явно ѝ се кара, защото тя е навела глава.
Когато минавам покрай нея, Саския ме сграбчва за ръката.
— Те ще се оправят. Остани.
— Мислиш ли?
— Големи момчета са.
Охранителите се връщат. Къртис, Брент и Дейл сигурно вече доста са се отдалечили.
Саския сочи мястото до нея.
— Седни.
Колебая се. Сега пък какво иска? Саския е последният човек, с когото искам да разговарям, но това може да е златна възможност. Още нямам свестен план за утре. Ако успея да разбера колко голям риск се готви да поеме, мога да взема решение за моя риск.
Сядам неохотно.
— Знаеш ли защо не ме изхвърлиха? — казва Саския.
— Защо?
Тя кима към най-якия, който оглежда бара, скръстил ръце пред мощните си гърди:
— Надяват се, че ще има още. Истински женски бой. Че ще си издерем очите и ще си разкъсаме дрехите.
Хедър излиза от бара, облякла коженото си яке. Изглежда разстроена.
— Мисля, че са я уволнили — казвам аз.
— Така ѝ се пада, тъпа крава — казва Саския.
Оглеждам се наоколо. Всички са си отишли. Сега сме само аз и тя.
47
В настоящето
— Аз бях — казва Къртис, — аз бях този, който те покани тук.
Отново имам чувството, че дъските на пода се раздвижват под краката ми, само че този път сякаш ледът под сградата се е разцепил и всичко ще потъне.
Трябва да се махна оттук. Втурвам се към вратата, болката разкъсва коляното ми, но нищо не може да се сравни с болката, която чувствам отвътре.
— Майка ми никога не можа да преглътне изчезването на Саския — казва Къртис тихо, — получи три нервни кризи.
Отключвам вратата. Гола съм до кръста, но не ми пука.
— В деня, в който излезе официалното съобщение за смъртта на Саския, тя се опита да се самоубие.
Ръката ми се колебае върху дръжката на вратата. Това се случи само преди две седмици. Нищо чудно, че Къртис не е на себе си.
— Това беше последната капка. Реших да направя последен опит да открия истината. Защото мама пак ще опита.
Бавно се обръщам.
Къртис изглежда толкова сломен, колкото и когато планинските спасители прекратиха търсенето на сестра му.
— Ако намерим тяло, мама може някак да се помири. Ще можем, нали разбираш… — гласът му се пречупва, — да я погребем или поне да разберем какво е станало с нея. Неизвестността е най-лошото нещо. Майка ми си представя всякакви ужаси, че някой я е отвлякъл или нещо такова, а е било просто злополука. Надявах се, че мога да ѝ дам някакъв покой. Но никога не съм искал да се случи това.
Оглеждам се за тениската, но не мога да я видя, така че кръстосвам ръце пред гърдите си.
— И какво точно си искал?
— Забавен уикенд. Възможност да се видим и да си спомним миналите времена. — Той издърпва юргана от леглото име загръща с него. — Ето, вземи го, иначе ще измръзнеш.
Увивам се с юргана, материята е мека и хладна върху голите ми гърди.
— Планът ми беше да ви напия всичките и да видя дали мога да получа някакви отговори. Дори само намек. Причина. Каквото и да било. Още тогава усещах, че има неща, които не ми казваш, но след като е минало толкова много време, мислех, че може би ще си готова да говориш. — Той разтрива голите си бицепси. — Мислех си, че независимо дали ще науча нещо, или не, поне щях да съм опитал. Искаш ли да седнеш?
Клатя глава. Само колко лъжи ми наговори. Имам чувството, че ще повърна.
Той се загръща с другия юрган и сяда с кръстосани крака на леглото.
— А кутията на Пандора?
— Нямам нищо общо с това — сигурно вижда съмнението ми, затова бързо добавя, — честно ти казвам. Нямам никаква представа откъде се появи. Моят план да открия някакви отговори далеч не беше толкова коварен.