Къртис псува.
— По-добре отвори.
Той се измъква от леглото и открехва леко вратата.
— Чух някакъв шум. — По дяволите. Това е гласът на Брент. — И Мила не се обажда, като ѝ чукам.
— Мм… — Къртис ми хвърля поглед през рамо.
Придърпвам юргана до брадата си:
— Окей е. Отвори вратата.
Къртис отваря широко вратата. Брент се спира, като ме вижда. Пак го нараних, за кой ли път.
— Нищо не съм чул — казва Къртис.
— Нито пък аз — казвам аз.
Брент се колебае на вратата, явно се чувства неловко.
— Беше като затваряне на врата. И Хедър не си е в стаята.
С Къртис си разменяме погледи. Сърцето ми отново започва да бумка. От една драматична ситуация в друга.
— Влез — казва Къртис.
Брент се вмъква в стаята, усещам алкохолните изпарения. Сигурно е изпил цялото бренди. Толкова силно мирише.
Къртис затваря вратата след него и надява качулката на главата си.
— Искаш ли някакви дрехи, Мила? — подхвърля ми едно термогорнище и два от неговите пуловери.
— Да изляза ли, за да се облечеш? — казва Брент сухо.
— Не — казвам аз. Виждал ме е гола и преди, сигурно и двамата си го мислят, но съм благодарна, че никой не го казва.
Болното ми коляно се е схванало. Отпускам внимателно крак на пода. Брент се обръща с гръб, докато се обличам. Дрехите на Къртис са огромни, но поне са топли.
— Вече може да се обърнеш — казвам аз.
Брент прекарва пръсти през косата си.
— И сега какво ще правим?
Къртис отвръща сдържано:
— Предполагам, ще търсим Хедър.
Брент кима.
Забелязвам колко лесно се съгласява да следва указанията на Къртис. Брент е изплашен.
Това плаши и мен. Много.
— Трябва ли да вземем някакво оръжие за отбрана? — казва Брент.
Дъхът ми спира.
Къртис прави мигновена пауза.
— Какво оръжие имаш предвид?
Улавям как Къртис го гледа. Това е тест, да види колко бързо ще отговори. Дали вече не се е въоръжил.
— Навън е пълно с лопати и колове — казва Брент.
И брадви за лед.
Тъмните очи на Брент срещат погледа ми.
— И брадви за лед.
Боже мой. Представям си фигура с вдигната брадва, скрита в сянката зад една от многото затворени врати.
Отварям уста да им кажа, че брадвата в ресторанта изчезна. Но Брент продължава да ме гледа. Той ли я е взел? Или ножовете? Не мога да преценя, но ако ги е взел, по-добре да си мисли, че не знаем.
— Имаш ли нещо в стаята? — пита Къртис.
— Имам отвертка — казва Брент.
— Иди я вземи.
Брент изчезва.
В мига в който вратата се затваря, Къртис се навежда към мен:
— Вярваш ли му?
Колебая се. Познавам всеки сантиметър от тялото на Брент. Но дали наистина познавам него самия? Сега, след десет години. Не мога да забравя погледа в очите му снощи.
— А ти?
— Не съм сигурен — Къртис се рови в раницата си.
— Нали помниш античната брадва за лед долу на стената?
— Да?
— Изчезнала е.
Къртис рязко обръща глава:
— Кога?
— Забелязах чак на вечеря. — Сега съжалявам, че не му казах по-рано.
Той псува и измъква от раницата голяма отвертка с лилава, пластмасова дръжка — същата, която ми зае преди десет години.
— Ето, вземи я.
— Ами ти?
— Вземи я.
Взимам я.
— Виж, ако сестра ми е някъде там, не се приближавай, окей? Остави на мен да се оправям с нея.
Всичко това прилича на кошмар. Идеята, че тя ще се завърне от света на мъртвите и ще измисли този засукан план. За да постигне… какво?
Къртис хвърля тревожен поглед към вратата.
— Брент трябваше вече да се е върнал. Вярваш ли ми, Мила?
— Аз… — Не знам. — Трябва ми време да осмисля това, което ми каза.
— Чуй, от сега нататък ще бъда абсолютно честен с теб. Но трябва да ми вярваш. Щом излезем от тази врата…
От коридора се разнася писък. Пронизителен женски писък.
Дърпам рязко вратата и изскачам навън, болното коляно почти се подгъва под мен, и виждам как Хедър размахва липсващата брадва.
Значи тя е замислила всичко. Тя и Дейл. Брент е застанал на няколко метра от нея с вдигнати ръце, в едната държи отвертката. На чия страна е?
Хедър се завърта и размахва брадвата към мен. Нищо че е антична, може да нанесе сериозни поражения. Вдигам отвертката. Брадва срещу отвертка. Шансовете ми не са големи.
Къртис е някъде зад мен, въоръжен само с голите си ръце.
Защо Хедър размахва брадвата? Къде е Дейл и къде са всичките ножове? Искам да погледна към коридора зад мен, но не смея да отлепя поглед от Хедър. Ще трябва да се доверя на Къртис да ми пази гърба.