— Хедър? — казвам аз.
— Саския беше ли горе? — пита Одет.
— Вероятно — Къртис поглежда настрани, — но не я видях.
Отново ме залива чувство за вина. Има само една причина Саския да се качи на ледника. Да опита криплър върху мекия сняг. Последен отчаян опит заради вчерашната ми лъжа.
Защо Брент се е качил с нея? Дали го е подкупила да ѝ показва грешките, както подкупи Дейл? След това, което видя тази сутрин, не ми се вярва, че би се съгласил дори за пари. Освен ако е искал да ми отмъсти. Но Брент не е такъв човек, или се лъжа?
И защо Хедър е била горе? Тя никога не се качва на ледника.
— Ами Дейл? — казвам аз.
— Дейл е в болница — казва Къртис.
— Какво?
— При снощното сбиване си е счупил ръката. Лошо счупване, според Хедър чака тази сутрин да го прегледа специалист.
— Ужасно. — Това значи край на сезона за Дейл и вероятно на някои или на всичките му спонсорски договори.
Последно повикване за Брент Бакши — казва коментаторът. — Ако Брент Бакши е тук, моля да се регистрира и да си вземе номера.
Оглеждам се наоколо. Тълпата в началото се размърдва. И те го търсят. Къде е, по дяволите?
Чакаме още Къртис Спаркс и Дейл Хан.
Побутвам Къртис.
— Отивай да се запишеш.
Къртис, изглежда, не ме чува. Взрял се е някъде в далечината. Не виждам часовника оттук, затова търся с очи кого да попитам и ето я Клер Донахю, сноубордът и каската ѝ са облепени със стикери на „Касио“.
— Знаеш ли колко е часът? — питам я аз.
Тя обръща края на ръкавицата си и на ръката ѝ блесва сребърен Baby-G.
— Девет и половина.
— Благодаря. — Половин час до моето спускане. Обръщам се към Къртис. — Нали ще се състезаваш?
Той сваля ципа на якето си и пъха ръка да опипа рамото. Трепва от болка и се насочва към масата за записване.
Връща се без номер.
— Няма ли да се състезаваш — пак питам аз.
— Няма.
Гледам го шокирана.
— Снощните биячи ли?
— Те го довършиха, но ме тормози отдавна.
Отново ме обзема чувство за вина, като си спомня как ме издърпа по време на вчерашното надбягване със Саския по пистата.
— Господи, много съжалявам.
— Не е краят на света.
Но по израза на лицето му, май е краят на света.
Сестра му явно е направила нещо, защото е крайно притеснен. Взира се нагоре към ледника. По пистата пълзи сянка, докато над нея преминават облаци, и пред очите ми планината се оцветява в лилаво. Какво точно се е случило там горе?
53
В настоящето
Опипвам матрака до мен. Къртис не е там. Докато сядам, ме пронизва пареща болка в коляното. Прехапвам устни, за да не извикам.
— Добро утро.
Ето го Къртис, край прозореца. Слава богу.
Но изглежда разтревожен.
— Събират се облаци.
— Сняг?
— Мисля, че е буря.
Изправям се и губя равновесие, тъй като болката става още по-силна.
Къртис се спуска към мен и ме прихваща.
— Добре ли си?
— Да.
Долепя устни до ухото ми:
— Ако не бяхме тук, щях да съм още до теб в леглото. — Целувките му са нежни, но снощи не бяха такива. Всяка част от тялото ми помни силата на неговото тяло.
Той се отдръпва с нежелание.
— Как е коляното?
Навивам крачола на термодолнището, за да го видим.
— Боже мой.
Коляното ми е двойно по-дебело от обичайното.
— Можеш ли да го свиеш?
Опитвам предпазливо. По дяволите, боли.
— Би ли ми подал ибупрофена? Мамка му, останали са само две ханчета. Имаш ли повече?
— Не — казва той унило. — Съжалявам.
— Брент може да има.
Къртис повдига вежди. Прав е. Брент не е от онези, които носят средства за първа помощ. Изгълтвам хапчетата. Лекото облекчение, което ще ми донесат, ще се изпари след около шест часа.
Къртис вече е облякъл екипа си.
Куцукам до прозореца. Прав е. Облаците изглеждат застрашително.
— Трябва да си взема дрехи от стаята.
— Ще дойда с теб — казва Къртис.
Отваря вратата, стиснал отвертката в ръка, и смело излизаме в коридора. В стаята ми всичко е както го оставих. Обличам якето и грейката върху термофланелката и долнището. И дебелите чорапи, като се опитвам да не гледам мазолите си. Стомахът ми къркори.
— Бих убила за чаша кафе — казвам аз.
— Токът се е върнал.
— Наистина ли?
Къртис натиска ключа, за да ми покаже.
— Защо тогава…
— Или им е трябвал, или си играят с нас.
Разменяме погледи. Сестра му обичаше да си играе с хората.