За секунда обмисли да прекоси празната линия и да прескочи преградата към Вертавеген, но виадуктът, на който се намираше платформата, беше сигурно петнайсет метра висок и той гарантирано нямаше да оцелее след такова падане.
Имаше нужда от нов план, и то скоро!
Нов поглед назад, сега преследвачите бяха още по-близо.
Мускулите го боляха, дробовете и гърлото му горяха и той ясно забелязваше как движенията му стават все по-тромави. Щяха да го хванат, вече го осъзнаваше. И тогава видя табелата за пристигащи влакове да светва от лявата страна на перона и усети познатия въздушен порив.
Възможност.
Миниатюрна и с шибана опасност за живота. Но нямаше избор!
Зави рязко наляво, смени перона и лавира между двама сънливи пътници.
Чу ядосаните им викове, когато преследвачите му налетяха на тях и ги събориха.
Сви надясно и продължи покрай новия перон. И тогава видя светлината от влака, който излизаше от тунела право срещу него. Филип и Елрой почти го бяха настигнали. Ръце докоснаха гърба на якето му и той хвърли последните си сили в див щурм.
Спирачките на влака изскърцаха, той го видя да идва все по-близо. Отново усети ръце по гърба си.
Дробовете му щяха да се пръснат, краката му бяха на път да се предадат, но той успя да ги принуди да скочат от ръба на перона. Последва милисекунда безтегловност, докато той се носеше във въздуха пред влака.
После чу някой да вика, остър проточен вик, който се смеси със свистенето на спирачките.
После земя, чакъл, метал и накрая: мрак…
35. The rabbit hole
Форум Крепителите на обществото
Публикувано на: 23 декември, 15:09
От: MayBey
Може би имаш право, Регина…
Може би наистина съм призрак?
Но смееш ли да ме игнорираш?
Смееш ли?
публикацията има 96 коментара
Пролуката под перона не беше особено голяма. Едва седемдесет сантиметра дълбока и горе-долу наполовина толкова висока. Достатъчно точно колкото човек със среден ръст да се скрие там.
Колелата на влака все още се движеха само на десетина сантиметра от него, а от скърцането на спирачките беше почти невъзможно да се мисли.
Той направи бърз преглед на функциите си. Тялото го болеше от напъването, приземяването и залягането в скришния джоб, а сърцето му биеше като касите на барабаните по време на детметъл концерт.
Но за свое облекчение не откри отрязани части, от които да бликат водопади от кръв. Всичките му крайници бяха непокътнати, макар и солидно насинени.
Той събра ръце под тялото си и се опита да запълзи напред.
Криво-ляво се получи…
Веса му показа безопасния джоб веднъж много отдавна. Пичът съвсем очевидно имаше фетиш към влаковете, но човек не се замисля за тези неща, когато е на петнайсет. Тъжно, но в крайна сметка свърши като въглен за барбекю долу в Елвшьо. Возил се скришно в един вагон и не забелязал, че контактните мрежи в железопътното депо понякога висят по-ниско, отколкото навън покрай линията…
Но във всеки случай се бяха забавлявали.
Започнаха с прехвърляне между вагоните и други дребни пакости, после се отправиха на тунелно сафари при изоставената гара в Шюмлинге.
Именно там HP беше тествал пролуката при релсите за пръв път. Синята линия на метрото профуча покрай него с почти осемдесет километра в час и за няколко секунди едва не се насра от ударната вълна и оглушителния шум. После бяха пробвали каскадата на още места, защото на всички гари имаше подобен джоб. Всъщност беше по-скоро прорез, отколкото джоб, защото минаваше покрай целия перон. Така че трябваше да може да пропълзи по целия път чак до отвора на тунела, докато влаковата композиция блокираше цялата видимост отгоре.
Поне на теория…
Влакът беше спрял и той чу жуженето от притеснени гласове горе.
— Не, по дяволите, не можеш да слезеш долу на линията… — каза авторитетен мъжки глас, който вероятно принадлежеше на машиниста.
— Трябва първо да се прекъсне захранването, преди да можем да направим нещо… От „Стокхолмс Локалтрафик“ си имат установен ред при такива случай, почти всяка седмица имаме скачач… Полицията и пожарната са на път, може ли само всички да направят крачка назад?!
Гласовете отслабваха все повече, докато той се отдалечаваше с пълзене.
Ставаше по-бавно, отколкото се беше надявал.
Трошените камъни жулеха коленете и лактите му, а освен това обемистото шушляково яке затрудняваше движенията му. В далечината чу приближаващи се сирени. Трябваше да навлезе дълбоко в тунела, преди пожарникарите да спрат захранването и да слязат на релсите.