Той спря за няколко секунди и започна с мъка да смъква якето. Щеше да му е студено без връхна дреха, но нямаше голям избор.
Бърза проверка на джобовете, за да не забрави нещо.
Портфейл, връзка ключове и цигари.
Отметна всичко и нагъчка предметите по джобовете на дънките. Остана само запалката и той заопипва якето с ръце, докато я намери в един от множеството малки джобове.
Беше адски тегаво да я извади, вероятно по някакъв начин се беше промушила в подплатата и за няколко секунди се замисли дали да не я зареже. Но осъзна, че разходката през тунела до Йердет щеше да е твърде дълга без цигара и затова направи нов опит.
Този път бръкна с пръсти и разкъса подплатата.
Айде готово!
Но малкият четвъртит предмет, който измъкна навън, не беше запалка…
Elite GPS 311 пишеше с миниатюрни букви от едната страна на малкия плосък правоъгълник. Това безспорно обясняваше много неща. Бяха го тагнали с предавател, беше маркиран като шибан тюлен! Значи така бяха успели да го проследят, без да ги забележи…
Бяха го пъхнали на страшно хитро място, шушляковото яке беше дебело и имаше достатъчно много ципове и шнурчета, така че той да не реагира на твърдата малка джаджа.
Но имаше едно нещо, което не разбираше. Как бяха успели да сложат предавателя там?
Та нали якето беше чисто ново, беше го измъкнал направо от торбата с покупки на Бека точно преди да излезе. Което на свой ред означаваше какво, Айнщайн?
Нов фактор в уравнението…
Fuck.
Fuck.
FUCK!
Той трябваше да се добере до нея, да разбере кого или кои беше срещала в последно време. Да се погрижи да не бъде замесена повече, отколкото вече беше.
Но първо трябваше да се махне оттук…
Тобиас Лунд беше грешка, разбира се, лоша преценка от нейна страна, за която сега трябваше да плати цената двойно. Тя, която за разлика от повечето други жени полицаи никога не излизаше с колеги, ненадейно се беше хвърлила във връзка с пословичен женкар като Тобе. Който отгоре на всичко беше най-добър приятел и съсед на шефа ѝ…
Какво, по дяволите, си беше мислила?
Само че именно там беше самият проблем. Точно както с Йон тя изобщо не беше мислила, а беше последвала първия възможен порив. След всичко случило се миналата година с Хенке, атентатът, който в последния момент бе успяла да предотврати и не на последно място колетът с болтовете, тя си беше обещала да се поотпусне. Да свали малко изискванията към себе си и да си даде шанс да бъде човек.
И ето колко добре се беше получило…
Естествено, тя трябваше да коригира грешката Тобе Лунд много отдавна, в такъв случай може би щеше да избегне жалката му настойчивост, ревност и постоянните есемеси. Тя вече си имаше приятел. Сладък и грижовен, който може би не беше толкова вълнуващ, но който никога не би причинил такава бъркотия като тази. Така че защо беше измамила Мике, защо го беше предала за малко безсмислен секс с мъж, когото дори не харесваше? Нямаше добър отговор на този въпрос. Или пък имаше твърде много…
36. Out of the hole and down the slope
Място: Хотел „Отчаяние“
Дата и час: Коледа, 13:48
Облекло: In-room casual, което означаваше гащи и потник
Статус: Насинен и бесен
Droning
Така се наричаше феноменът, беше го гледал по „Дискавъри“. Да спиш, докато вървиш. Всъщност не да спиш. Това определено не беше правилно описание на състоянието. По-скоро вървеше, изпаднал в някаква летаргия, достатъчно буден, че да продължи да се движи напред, но мозъкът му беше навлязъл далеч в the fucking lala-land.
Самият тунел в действителност не беше толкова дълъг, може би километър или нещо такова. Но тъй като под „Хьортхаген“ преминаваше в дълга извивка, минаха само десетина метра, преди светлината от отвора при „Ропстен“ да изчезне. Гъстият мрак беше дал своето, за да подсили преживяването.
Привиждаха му се неща в стил ужасния, шибан Х. Ф. Лъвкрафт, които накараха космите по ръцете и врата му да настръхнат. Плъхове, прилепи и други, по-големи, безформени фигури се спотайваха по цепнатини и странични тунели. Съскаха, когато минаваше, олюлявайки се, покрай тях, посягаха към гърба му с ноктестите си лайняни просешки ръце.
А ги имаше и гласовете. Бащата, Даг, бедният изпепелен ненормалник Ерман. Всички му шепнеха от мрака. Искаха от него отговори.
Искаш ли да играеш една игра, Хенрик Петершон?
Искаш ли?
Напълно ли си сигурен?
Yes or No?