А през това време други неща изчезваха под радара. В действителност всичко беше просто вариант на това, с което се занимаваше бандата в ArgosEye. Да запълват таблото за съобщения със собствените си бележки, така че да не остане място за нищо друго.
През близките седмици всичко щеше да се върти около експлозията и въпросителните, които я обграждаха, а ArgosEye щеше да се погрижи изместването на фокуса да продължи достатъчно дълго.
Въпросът беше само какво се опитваха да скрият.
Щеше да бъде нещо голямо, в това поне беше напълно сигурен.
И какво, по дяволите, трябваше да направи той?
Да се обърне към пресата, естествено, но какви доказателства имаше? Той, осъден престъпник, току-що депортиран от арабска страна, да отправя различни неопределени обвинения към шведски бизнесмен с добра репутация? И всичко това в прекрасно малко комбо с глобални конспирации, различни разузнавателни служби и затворени тайни общества. Мамка му, със същия успех можеше да надраска призив на картонена табела и да се присъедини към останалите откачалки със станиолени шапки, които висяха на „Мюнториет“.
Не, на практика имаше само две алтернативи.
Номер едно: Чисто и просто да си обере крушите и да се отправи към залеза като poor lonesome cowboy.
Или номер две: Ами това беше дори по-просто. Да разбере какво планираха и да ги спре!
Yippikayee, mothafuckers!
Пилотските очила и страховитият му приятел паркираха пред вратата ѝ, заемайки две места, и я изпратиха през целия път горе до апартамента. Дори носеха торбите ѝ и учтиво отказаха на предложението ѝ за чаша кафе като благодарност за помощта.
— Ето — ровейки в джобовете си, каза очилатият, който щом потеглиха с колата, се беше представил като Нокс. — Брат ти искаше да ти дам това.
Той ѝ подаде мобилен телефон и зарядно.
— С предплатена карта. Дръж го включен, той ще ти звънне скоро.
Той направи особен барабанящ жест към носа си.
— И само спокойно, малка госпожице, Нокс те държи под око!
Той видя сънливия практикант да се появява със скутера си и да паркира точно пред вратата. Приличаше на същото момче, което беше срещнал преди няколко седмици, но всички тия деца си приличаха. Дълга мазна коса, пъпки по цялото лице, а в добавка към това чифт изтъркани дънки, червени Counter-Strike очила и смачкана тениска, това покриваше почти цялата банда от малките ученици на Манге.
Малко човъркане с ключовете в бравата, после изчака още няколко минути, докато момчето успее да изключи алармата и да отвори магазина, преди самият той да пресече улицата.
Отвори вратата, но за своя изненада не чу обичайната поздравителна мелодия.
Може би на Пеле Практиканта му беше омръзнала или пък той просто не споделяше любовта на Манге към „Междузвездни войни“?
Хлапето също така не седеше над щанда с чаша кисело кафе и смачкан брой на „Метро“, както обикновено правеше учителят му. Вместо това HP го намери най-отзад в магазина пред един от големите компютри.
Вероятно седеше и гледаше порно онлайн, играеше малко джобен тенис, докато правеше проверка на последните постижения на интернет общността. Naughty Annie stuffs her Fanny, Donkey-Hung IV или други кино шедьоври, proudly presented by the world wide web…
— Шефът ти знае ли с какво се занимаваш? — викна HP, което едва не събори младия мъж от стола.
— К’воо!?
Момчето го зяпаше шокирано.
— Успокой се, пич, не съм толкова опасен.
HP се засмя и посочи към гръдния си кош.
I come in peace. Take me to your leader!
Той кимна приятелски на практиканта, който все още изглеждаше тотално шашнат.
— Оф, боже… — изсумтя HP, щом шегата му изглежда мина покрай младежа. — Трябва да се свържа с Манге, или Фарук, или както, по дяволите, се нарича тази седмица. Още ли е извън Швеция? Старият му мейл и месинджър май не работят?
— Ъъх…?!
Най-накрая поне някакъв признак на живот…
— Ами… Шефът е в Саудитска или нещо такова… Има нов хотмейл. Искаш ли го?
— Бинго!
Младият мъж се засмя успокоен и след някоя и друга минута успя да изнамери няколко листчета и химикалка.
— Значи ти си HP, а? — продължи той с малко по-малко колебание в гласа.
— Мм — измънка HP с крайчеца на устата, докато преписваше контактите на Манге.
— Манге е разправял много за теб всъщност… Определено звучи, като че си пичага. Преживял си това и онова, така да се каже…
— Аха, така ли било? — каза HP и погледна нагоре. — Естествено, не мога нито да потвърдя, нито да отрека… — усмихна се той след това.
Трябваше все пак да даде шанс на хлапето…