Но сега отново почувства, че той бе едва ли не от жизнена важност.
Така — готово!
Затвори куфара и направи две крачки към вратата. Но вместо да я отвори и да се насочи към аварийния изход в края на коридора, се спря. Не знаеше откъде се появи това усещане, но имаше нещо, което не беше наред. Той се наведе към вратата и погледна предпазливо през шпионката. Първо видя просто част от коридора. После зърна движение до асансьора. Две фигури със скиорски маски и тъмни дрехи идваха право към него.
Той светкавично окачи предпазната верига и придърпа към себе си малкия крив стол на бюрото и го вклини здраво под дръжката на вратата.
После отвори прозореца, доколкото му позволяваше предпазителят, и се покатери на перваза.
В мига, в който бравата щракна зад него, нанесе стабилен ритник на прозореца, от който предпазителят се разхлаби.
Чу се шумоленето на дръжката, после удар, щом някой блъсна вратата.
Хвърли куфара навън, целейки се в пряспата сняг няколко метра по-долу.
Столът падна на пода, вратата се отвори, но след десетина сантиметра веригата я задържа.
— Там! — изрева глас.
В следващата секунда той скочи.
39. Battle for control
Форум Крепителите на обществото
Публикувано на: 30 декември, 16:37
От: MayBey
Гласовете са преброени — вие взехте решение.
Сега Хенрик ще понесе последствията от избора ви.
публикацията има 149 коментара
MayBey сякаш беше излязъл извън контрол, но колкото и да е странно, на практика Ребека беше единствената, която реагира. Почти всички от останалите му читатели като че ли просто смятаха, че всичко това беше нещо готино, и пишеха окуражаващи коментари или предизвикваха MayBey да продължи с плановете си да убие брат ѝ. Сякаш всичко беше някаква игра.
Горе-долу като с онова бедно момиче, което обяви самоубийството си във Facebook като последен вик за помощ само за да получи подигравателни коментари от така наречените си приятели.
Няма да посмееш
хайде — go for it!
Това беше болно!
Беше си построил малка колибка зад празните кутии, така че дори и някой да отвореше вратата на склада, нямаше как да види скришната му бърлога. Имаше спален чувал и отрязана пластмасова бутилка за най-належащите нужди. С лаптопа пък поддържаше връзка с останалия свят. Беше съвсем окей, единственото затруднение беше, че на всеки десет минути трябваше да се надига и да натиска червения ключ, ако му трябваше още светлина.
Разбира се, би могъл да изнамери нов хотел, но нямаше време. Освен това Играта сигурно щеше да претърси всяко кътче из целия град сега, след като знаеха, че се е върнал.
Мазето на магазина за компютри трябваше да свърши работа, а освен това беше получил и собствен малък роб като част от сделката. Или двама всъщност: Клина и Сандвича, но честно казано, му беше малко трудно да различава малките протежета на Манге.
Беше получил нещата, които си поръча от интернет, по-бързо, отколкото смееше да се надява. Списъкът на практика беше пълен, липсваше само едно…
Използва „под наем“ банята и сауната на кооперацията. След това си облече новите дрехи, които Клина и Сандвича услужливо му бяха донесли. За по-сигурно кара с шапка и слънчеви очила чак до къщата ѝ.
Той се пооправи пред вратата, провери дъха си и дръпна малко яката на ризата, за да не лепне за врата му. Нямаше какво да отрича, беше нервен.
Бе мислил много за нея през последните дни. Тя имаше всички основания да бъде ядосана, дори разочарована, той все пак я беше лъгал право в лицето. Но без съдействието ѝ нямаше да се справи. Освен това му липсваше…
По дяволите, ама че fucked up ситуация!
Пое си дълбоко въздух и натисна звънеца. После сви ръка пред шпионката и видя как светлината вътре в хола потрепна, когато тя се приближи до вратата.
Той направи бърза крачка настрани, така че, доколкото беше възможно, да остане извън видимостта на шпионката.
Ами ако тя не отвореше?
Трябваше да го направи, целият му план зависеше от това.
Устата му беше пресъхнала и той преглътна два пъти, за да я овлажни.
Капка пот си проправи път надолу по гръбнака му, после още една.
Хайде!
Ключалката изшумоля, после вратата се отвори два сантиметра. Не беше свалила веригата. Умно момиче.
— Hey Baby — започна той и добави най-добрата си усмивка, като едновременно с това протегна напред цветята, които беше взел от „7-Eleven“.