— В такъв случай не съм се подвел изцяло за теб, Хенрик. Никой план не е достатъчно добър, че да не си подсигуриш и backup.
Той поклати глава.
— Можеше да стигнеш далеч заедно с нас, Хенрик, по-далеч, отколкото изобщо си смеел да се надяваш…
— Е… отвърна HP. — Вече никога няма да разберем, нали?
Филип кимна.
— И така, Хенрик, щом си се подготвил за такова развитие, значи си мислил и за цена. Колко успя да събереш, за да накараш Моника да продаде акциите си? Аз ѝ предложих един милион, но предполагам, че на теб ти е направила солидна отстъпка. Та колко излезе сметката — петдесет, сто?
— Пет!
Филип се ухили.
— Значи си успял да убедиш балдъзата ми да продаде акциите си за някакви си пет хиляди. Или си страхотен търговец, или тя наистина ме мрази… Е, добре, ще преведем десет хиляди в сметката ти.
HP поклати бавно глава.
— Не пет хиляди…
Той умишлено направи пауза от няколко секунди. После се усмихна.
— Пет милиона…
44. The game is up
Отвън по улиците се беше възцарило спокойствие и само опашките на отделни мудни фойерверки се появяваха от време на време в нощното небе. Наложи се да изчака малко, изпратиха го до тоалетната да се пооправи. Цепката над окото му не преставаше да кърви и той помоли да му дадат обикновено тиксо, за да го превърже криво-ляво. Тъкмо когато приключи, вратата на офиса се отвори.
— Вече можеш да влезеш, Хенрик…
Празничното настроеше изглежда беше поутихнало.
Той беше дочул откъси от шумната дискусия, докато чакаше.
— Проверихме информацията… — започна Филип. — И по някакъв начин си успял да извадиш петте милиона, за които говориш. Естествено, ни е интересно как е станало това…
— Спечелих от лотарията — отряза го HP.
Той видя как те си размениха погледи.
— Във всеки случай имаме предложение — каза Филип. — Шест милиона, това е сумата, която можем да заделим в толкова кратък срок.
— Седем! — изстреля HP.
Филип пое въздух дълбоко и с периферното си зрение HP видя как Елрой се размърда.
— Добре, тогава шест! — каза той. — Само да приключваме. И помни, никаква полиция!
— Хубаво — отговори Филип. — Деян е готов с трансфера на компютъра.
Той кимна към Деян, който беше извадил нов лаптоп на мястото на заразения.
— Той ще преведе сумата, щом всички документи са подписани, после можеш сам да се логнеш в акаунта си и да провериш сметката.
HP кимна.
Стофе подреди документите на масата пред него и той ги подписа по ред на номерата.
След това Филип направи същото, преди Стофе и Франк да се подпишат като свидетели.
— И така, вече можеш да преведеш парите — нареди Филип, когато приключиха.
Деян затрака по клавиатурата, след което остана да наблюдава HP, докато той проверяваше трансакцията. Цялата каса на ArgosEye трябваше на практика да е изпразнена.
Да купуваш акции на компания с пари от собствената ѝ каса, това не беше ли незаконно? Стига на някой да му дремеше, разбира се.
— Доволен?
HP кимна.
— Добре, тогава е време пътищата ни да се разделят — усмихна се Филип. — Сега наистина си заможен човек, но, ще мине известно време, преди да можеш да се насладиш на парите си. Освен това ние, естествено, ще настояваме за солидно обезщетение. Бих предположил, че сумата ще се окаже някъде около шест милиона, вие как мислите?
Дочуха се подигравателни подсмихвания и настроението вече изглеждаше доста по-спокойно.
— Елрой, ще бъдеш ли така добър да се обадиш за транспорт за Хенрик?
— С удоволствие — ухили се Елрой и пристъпи към телефона на бюрото. — Едно, едно, две е лесно да се набере…
HP гледаше в пода. Естествено, алчните копелета искаха да го прецакат. Както изглеждаше, нямаше голям шанс да си върне парете. Но за щастие, той имаше още едно малко асо в ръкава…
— Ало, полицията ли е? Заловихме крадец. Очевидно се опитваше да открадне търговски тайни…
— Чакай! — каза Филип и вдигна ръка. — Нещо не се връзва…
Той изгледа HP продължително.
— За човек, току-що изгубил играта, изглеждаш твърде спокоен.
HP се опитваше да избегне погледа му.
Мамка му!
— Какво всъщност правеше на рецепцията на долния етаж?
— Нищо — смотолеви HP.
За миг Филип изглеждаше, сякаш недоумява нещо. После направи жест към Елрой да му подаде слушалката.
— Ало, с кого разговарям? Полицейски инспектор Ренко?
Филип започна да се усмихва.
— И в кой отдел работи инспекторът, ако мога да попитам? Разузнавателният? Съжалявам, но правилният отговор беше централа.