Тя го огледа внимателно. Беше малко по-висок от нея, вероятно към 1,80 и беше сигурно на около шейсет години.
Безспорно в стойката на мъжа и в строгото му изражение имаше нещо познато, но не можеше да го свърже с нищо конкретно. Вероятно беше някой от колегите на баща ѝ от запаса.
— Таге, Таге Самер, но ти и брат ти ме наричахте чичо Таге. Бяхте на гости в лятната ми вила горе в Ретвик преди много години, помниш ли?
Той се усмихна и нещо в погледа му я накара да направи същото.
— Да, разбира се… — каза тя засмяна. Чичо Таге, как си?
— Чудесно, благодаря, тъкмо щях да те питам същото.
— Много добре — излъга тя.
— Все още ли работиш в Службата за охрана?
Тя се сепна и той изглежда го забеляза.
— Баща ти имаше много приятели, Ребека, и ние с взаимна помощ се опитвахме да хвърляме по едно око на двама ви. Като последна услуга към Ерланд. Той много би се гордял с теб, ти му беше любимката.
Той отново се усмихна и тя изведнъж усети, че в гърлото ѝ започва да се надига малка бучка.
Бързо я преглътна.
— Между другото, съжалявам, че не можах да присъствам на погребението на майка ви — продължи той. — Изпратихме венец, надявам се, че е пристигнал?
Тя кимна, спомняше си ясно венеца.
Последно сбогом от старите приятели.
— Бяха ме командировали в Африка. За съжаление, бях ранен и не можех да пътувам…
Той посочи към единия си крак и едва сега тя забеляза бастуна в дясната ръка на мъжа.
— Тъжна история — и с бащата ви, и с майка ви — продължи той. — Ерланд не заслужаваше да си отиде толкова рано. И определено не при такива обстоятелства…
Тя сви вежди и отвори уста да каже нещо, но той я прекъсна.
— Беше ми наистина приятно да те срещна, Ребека.
Той пъхна ръка във вътрешния си джоб и извади малка изискана визитка.
— Обади се някой ден, ще зарадваш много един стар човек.
— Обещавам, чичо Таге.
Те си стиснаха ръце и главно поради някакъв импулс тя направи крачка напред и го целуна леко по бузата. Той миришеше на цигари и афтършейв, почти същата миризма като тази на баща ѝ и за няколко секунди буцата се върна обратно в гърлото ѝ.
— Между другото — каза той точно преди да се разделят. — Брат ти Хенрик — чуваш ли се понякога с него?
— Еее, Манге, Франк казва, че ти си новата ни изгряваща звезда в пещерата…
Бяха ги настанили в самостоятелно помещение на прилично разстояние от входа, което устройваше HP чудесно.
Манге-ролята му наистина се беше оказала достатъчно добра, че да заблуди непознатите, но той не беше сигурен, че хора, които го познаваха, щяха да се вържат също толкова лесно. От друга страна, нито неговите приятели, нито тези на Манге се навъртаха по пош места като това.
Бяха се наяли и вече бяха успели да вкарат по няколко бири. Освен HP и Франк на срещата присъстваха всички началници на отдели с изключение на готик кралицата. За жалост, HP пристигна твърде късно, за да може да се настани до Рилке. Вместо това трябваше да се задоволи с Бийнс, който изглежда вече беше загрял с няколко силни бири.
Но не беше чак такъв проблем. Момчето очевидно обичаше да говори почти толкова, колкото обичаше да пие бира.
— Да, всъщност върви доста добре. Интересна компания е ArgosEye! — HP се усмихна косо на Бийнс, опитвайки се да звучи скромно.
— Ммм, фирмата е много специално работно място, но това сигурно вече си го схванал. Почти никога не се случва някой да напусне — поне не и доброволно. Всички тук сме заедно още от началото.
Бийнс посочи към останалите около масата.
— Деян и Рилке са работили с Анна почти десет години, а Стофе, който се връща след две седмици, дойде с Филип от „Бърстън“. Аз и Франк работихме заедно в една друга фирма, но Анна ни привлече горе-долу едновременно. Нашата скромна дружина малко или много е изградила ArgosEye от основите. Всъщност всички имаме дял от акциите — идеята беше на Филип.
Чесновият дъх на Бийнс не беше шега работа, а на всичкото отгоре той беше от хората, които предпочитат да говорят мааалко по-отблизо, но HP стисна зъби.
— С Анна още не съм успял да се срещна… — пробва той и затаи дъх.
Деян поклати глава и отпи няколко глътки от халбата си.
За пръв път някой изобщо бе споменал Анна по име и HP не бе издържал на изкушението. По дяволите, това очевидно не беше моментът да приказват за мъртвите…
Бийнс остави чашата си и избърса уста с опакото на ръката си.
— Не, нея не я виждаме често, откакто тя и Филип се разделиха…
HP неволно потръпна и се завъртя в стола, за да опита да го прикрие.