Той посочи с ръка към жената до себе си.
На HP не му беше трудно да види приликата. Светлата коса, повдигнатият нос и будният поглед бяха приблизително същите, но тази жена или беше голямата сестра, или нямаше толкова добър пластичен хирург, колкото бе имала Анна. Тъмните кръгове под очите ѝ добавяха още няколко години. Освен това беше много по-ежедневно облечена — с черна пола и съответстваща ѝ риза, закопчана чак до гърлото. Очевидно това беше по-скромната сестра в семейство Аргос.
— За жалост, имаме лоши новини…
Филип Аргос направи пауза, което беше съвсем ненужно, защото вече беше привлякъл вниманието на всички.
— Както знаете, Анна си взе дълга почивка от работа, за да направи околосветско пътешествие. За съжаление, изглежда ѝ се е случила трагична злополука.
— Тя добре ли е?
Това беше Рилке и доколкото HP можа да прецени, тя изглеждаше искрено разтревожена.
Филип Аргос забави отговора с няколко секунди и когато накрая отвори уста, всички вече бяха разбрали какви ще са думите му.
— За жалост, Анна е мъртва.
До този момент вече бе прегледала всички публикации в „Крепителите на обществото“. Сайтът беше на повече от половин година, така че начинанието ѝ отне доста време, но Word документа, който постепенно запълваше с наблюденията си, всъщност съдържаше обилно количество полезна информация.
MayBey участваше почти от началото. Първата му тема бе публикувана само седмица след откриването на сайта и оттогава коментарите, а вероятно и читателите постоянно се множаха.
MayBey само започваше темите — това беше всичко. След това той или тя се облягаше назад, без да обсъжда или коментира повече, и оставяше другите хора да поемат щафетата. Щом предната тема започнеше да губи инерция, той започваше нова и така се продължаваше.
Нямаше ясно различими тенденции, що се отнася до времето и датите на постовете. Срещаха се всички дни от седмицата и повечето часове от денонощието — нещо, което освен това съвпадаше добре с човек, който работи по график. Събитията и хората, които обрисуваше, говореха, че MayBey беше преживял много и че сигурно работеше в полицията от дълго време.
Най-вероятно работеше на открито, но макар първоначално Ребека да бе напълно убедена в това, всъщност не беше задължително MayBey да е патрулен полицай. Описаните случки и арести наистина бяха ежедневие за патрулиращите, но можеха да се изпълняват и от други групи като например цивилно облечените — тези, които се бореха с наркотиците, или пък тези, които следяха заведенията. С друга думи, типични полицейски длъжности, но като цяло преобладаващото ѝ усещане бе, че MayBey беше всичко друго, но не и типичен полицай.
Освен това имаше и други неща, върху които да размишлява.
Писмото я чакаше на пода в хола, когато тя се прибра. Малък бял плик от по-плътна хартия, какъвто не беше виждала от много дълго.
Адресът ѝ беше написан с изящен старомоден почерк, който ѝ беше така добре познат, че за няколко секунди получи сърцебиене. Дори тромавият език беше подобен. Но писмото, естествено, не беше от баща ѝ.
Скъпа Ребека,
Надявам се, че ще извиниш натрапчивостта ми, но до мен достигна информацията, че си имаш неприятности в резултат от случка в района на Дарфур, Западен Судан.
Според източниците ми ти си отстранена, докато трае разследването, и затова се свързвам с теб. Полицията в Швеция по всяка вероятност е препратена към официалните канали, което далеч невинаги е най-добрият начин да се стигне до истината. Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат, и понякога е нужен друг подход, за да се внесе яснота в такива случаи, които на пръв поглед изглеждат съвсем прости.
От много години имам обширна мрежа от контакти в Африка, така че много ще ме зарадва, ако ми позволиш да разследвам случая от твое име — разбира се, с възможно най-голяма дискретност.
Прилагам адреса на електронната си поща и се надявам внимателно да обмислиш предложението ми.
Значи вече беше официално.
Той всъщност беше сметнал за странно, че изглежда никой не знаеше за смъртта на Анна.
Ако не разиграваха театър, разбира се.
Някои от жените, включително Елайза Пуул и Рилке, във всеки случай бяха с насълзени очи. Други бяха по-сдържани. Той самият се пробва да си придаде сериозно изражение, докато скришом се опитваше да отбележи всички реакции.
Злополука значи — не убийство. Откъде ли идваше тази нагласена история? Възможно ли беше това да е нова димна завеса от страна на дубайците, или пък Филип чисто и просто беше решил, че ще е по-добре както за отборния дух във фирмата, така и за бизнеса, ако се придържа към по-лесносмилаема версия за смъртта на Анна?