Заровена под слой след слой малко или много безсмислен бъз…
Освен това въпросният някой със сигурност можеше да информира Водача кой нарушава правило номер едно в интернет; кой се опитваше да публикува тайна информация или задаваше неудобни въпроси.
Не беше трудно да си представи продължението. Веднага щом получеха име и адрес, изпращаха Играч на малко домашно посещение. Разгонен за внимание малък nobody, който си нямаше и представа за реалните причини, стоящи зад мисията, и който така или иначе не се интересуваше грам, стига kick-овете от признанието да продължаваха да го обливат.
За бога, самият той беше изпълнил такава мисия в Биркастан! Беше надраскал една врата със заплашително съобщение от Водача за важността да си държиш езика зад зъбите.
Може би и други от старите му мисии в действителност бяха начини да се запушат пробойни? Да се затворят устите на хора, които бъзваха за грешните неща?
Той си ги припомни наум: адвоката, чиято кола беше повредил; телевизионния водещ, когото бе заплашил по телефона… Мамка му, можеше и да има право!
Едно по едно парченцата се нареждаха, линиите между точките започва да образуват картина. Ужасно неприятна картина.
Въздухът в малкия салон внезапно му се стори застоял и труден за дишане. HP скочи от дивана, напъха се в обувките и се втурна навън през вратата. Тръгна по коридора, който се точеше през целия офис, и не спря, преди да се озове пред металната врата в единия край на Пещерата.
Авариен изход, твърдеше жълто-зелената табела — но на него му дремеше на оная работа. Удари един бърз лакът на флуоресциращото резе. Миг по-късно се намираше на слабо осветена площадка малко по-надолу по стълбите и вдишваше дълбоко хладния въздух.
Беше подозирал, че всичко е навързано, но не бе могъл да определи как точно, поне досега.
ArgosEye работеше за Играта!
22. In for a penny…
Форум Крепителите на обществото
Публикувано на: 11 декември, 20:03
От: MayBey
Големите и силните винаги печелят срещу малките и слабите…
публикацията има 67 коментара
Тя си намъкна дрехите за бягане, тръгна да тича през района на Педагогическия университет, продължи към парка Роламбсхув и следвайки бреговата линия, мина под трите моста в южната част на острова по пътя обратно. Обиколка от поне пет километра през хълмист терен, която бе минавала многократно.
По алеите видя само шепа бегачи, които се бяха опълчили на зимния мрак и студ, което я устройваше съвсем добре. Сама с мислите си — и с айпода си, естествено.
На връщане се изкачи по стръмнината, която водеше към „Атербумсвеген“, и се насочи към своята малка уличка. Надолу по хълма краката ѝ се движеха малко по-бързо, отколкото всъщност възнамеряваше.
От умората забрави да спре и да се огледа, преди да пресече „Роламбсхувсвеген“, но това нямаше голямо значение. По това време движението беше рядко, а ограничението на скоростта означаваше, че ще има предостатъчно време да реагира.
Но щом направи няколко крачки по платното, с периферното си зрение внезапно забеляза кола.
Автомобилът стоеше паркиран на около двайсет метра от нея и тя продължи спокойно по улицата.
Но приблизително в същия момент, щом достигна отсрещния тротоар, полицейският ѝ ум напомни за себе си.
Имаше нещо в колата, което не се връзваше, и тя забави, спря айпода си и направи малко джогинг намясто.
Колата стоеше съвсем сама, вероятно защото паркирането тъкмо там беше забранено. Като се вгледа по-внимателно, видя, че автомобилът всъщност се намираше почти по средата на Т-образното кръстовище в края на нейната улица, а това определено не беше разрешено.
Струваше ѝ се, че е мазда от по-стар модел, но беше трудно да определи с точност, защото решетката и предната броня липсваха, което сигурно беше причината в главата ѝ да светне предупредителна лампичка. Типична бандитска кола: зле поддържана, без регистрационен номер, със сигурност без разрешение да се движи по пътищата.
Тя се огледа.
Къде тогава бяха бандитите?
Като се има предвид студа, най-вероятната възможност беше да са влезли в някой вход.
Тя тъкмо бе решила да провери в своя собствен, когато забеляза още една подробност около колата. Стъклата бяха затъмнени. Вътре имаше някого.
— Ало.
— Здрасти, Холивуд, Нокс е!
— Здрасти!
HP стана от работното си място и се премести в по-спокойна част от офиса.
— Хич не е лесно да те открие човек. Качих се горе и потропах на вратата ти, но те нямаше вкъщи. Беше ми свършил ваучерът, затова не можах да ти се обадя по-рано. Нощно „гостуване“ или?