Познаване и познаване, това зависи от гледната точка. Малката ти сестра ме изчука безпощадно в хотелски апартамент в Дубай и веднага след това бях заподозрян в убийството ѝ. Така че може да се каже, че бяхме поне познати…
Моника внезапно пусна ръката му, като че пареше. Хвърли му странен поглед за последно и той направи няколко бързи крачки, за да настигне Рилке.
— Магнус.
Филип му подаде ръка.
— Много мило, че дойде, и благодаря за красивия венец.
HP кимна в отговор, докато се опитваше да си възвърне погребалното изражение, което Моника почти го бе накарала да изгуби.
— My… our pleasure! — поправи се той и погледна набързо Рилке с периферното си зрение.
Филип все още не беше пуснал ръката му, а освен това вдигна залозите, стискайки здраво HP за лакътя.
— Да, забелязах, че вие явно се чувствате добре заедно… — усмихна се той. — Приятелството е важно, почти толкова важно, колкото лоялността. Нали, Магнус?
В действителност тя не разбираше защо беше приела. Вечеря с непознат, като че си нямаше достатъчно грижи и без това? Но в Йон имаше нещо примамливо, нещо, което я накара поне за кратко да забрави за проблемите си.
Разбира се, трябваше да отмени цялата работа. Това щеше да е разумният начин да се справи със ситуацията. Но ѝ беше омръзнало да бъде разумна.
Беше ѝ омръзнало постоянно да бъде Регина Ретроди…
— Манге, Манге Сандстрьом? Това ти ли си?
Високият, загорял мъж изскочи от нищото, докато всички все още обикаляха наоколо с аперитивите си и се социализираха.
Ресторантът се намираше почти до Страндвеген и според Рилке Филип живееше най-горе в същата къща. Не можеше да определи дали леко възхитеният тон, който тя използваше, когато говореше за шефа им, или фактът, че ненадейно го бе зарязала, за да се смеси с бизнес познатите на Филип, го дразнеше повече.
А това, че беше принуден да се придържа към портокалов сок, докато другите лочеха от безплатния бар…
— Здрастиии…
Той стисна протегнатата ръка на мъжа и се опита да си даде вид, сякаш търсеше правилното име.
— Стофе. Кристофер Стенсон — помогна му мъжът, — беше два курса под мен в Техническия, но въпреки това идваше на повечето от лекциите ни…?
— Разбира се — измърмори HP. — Стофе, така беше. Радвам се да те видя!
Значи това беше прословутият Стофе. Пичът всъщност изглеждаше като mini me версия на шефа. Специално шит костюм на тънки райета, безупречна бяла риза и черна вратовръзка, вързана с перфектно подравнен double windsor. Дори очилата и късата фризура бяха подобни, но Стофе беше поне един и осемдесет и пет, което го правеше десетина сантиметра по-висок от идола му.
— Направо не повярвах, когато Филип ми каза, че Манге Сандстрьом е започнал работа при нас. Реших, че има друг със същото име, но сега те познах. Така де, не ме разбирай погрешно…
Той вдигна ръце пред себе си.
— … при цялото ми уважение към ArgosEye ти беше нещо като вундеркинд в Техническия. Трябва да си имал купища интригуващи предложения, така че не разбрах защо би искал да започнеш при нас от нулата… Искам да кажа човек като теб… да се озове в Пещерата от всички възможни места?
Стофе погледа HP така, сякаш очакваше адски добър отговор. Проблемът беше, че той нямаше такъв.
— Ами… ъъъ — започна той, докато отчаяно ровеше из мозъка си за подходяща реплика. — Стана така…
— Чухте ли? Ебаси, какъв ужас! Точно в Швеция да се случи…
Деян се зададе отляво с айфона си в готовност.
HP си отдъхна. Звънецът го спаси…
— За какво, по дяволите, говориш?
— Бомбата! Бомбите! Не ми казвайте, че не сте чули?
И HP и Стофе поклатиха глави в синхрон.
— Някакъв ненормалник се е взривил на парченца на „Дротнинггатан“ само преди половин час. Медиите са пощурели…
Той протегна напред телефона си, за да покаже какво имаше предвид.
Тя се къпа дълго. Малко по малко увеличаваше температурата и се въртеше бавно, за да разлее приятното топло усещане по цялото си тяло. Продължаваше да върти кранчето, докато кожата ѝ започна да пари и не издържаше повече.
След това си избръсна краката и покрай това подравни и някои други стратегически места.
Извади най-хубавото си бельо, облече си бяла риза и дънките, които стояха най-навътре в гардероба ѝ, защото бяха прекалено тесни за вкуса ѝ.
После си оправи прическата със сешоар, гримира се набързо пред огледалото в хола и направи крачка назад, за да разгледа резултата.