От студа ѝ се приходи още повече до тоалетна и тя реши да потегля.
В следващия миг върху покрива на колата се изтърси тяло.
30. Homecoming
Форум Крепителите на обществото
Публикувано на: 22 декември, 17:26
От: MayBey
Понякога си фантазирам, че убивам някого.
Че изнамирам някое безполезно малко лайно. Паразит, лепнал се за тялото на обществото, който само чака да бъде отстранен.
Вие може да решите. Да го направя ли?
Палец горе или палец долу?
Вече знам какъв ще бъде отговорът.
Никой от вас няма дори да си помисли да се опита да ме спре.
Мога ли въобще да бъда спрян?
Човек може ли наистина да се защити от някого, който може би дори не съществува?
публикацията има 107 коментара
Той сънува птица.
Черен пустинен гарван с огромни криле, който се устреми към него, докато той стоеше там, на покрива. Видя го да приближава, вдигна инстинктивно ръце пред очите си и направи няколко крачки назад.
В следващия миг се прекатури от ръба. Падаше в slowmotion между фасади на сгради, чиито прозорци се бяха превърнали в гигантски мигащи монитори. Посланията им го заляха, изпълниха главата му. Почти го накараха да забрави земята, която се приближаваше все повече.
И най-накрая точно преди мозъкът му да разбере какво щеше да се случи. В мига, преди в съня тялото му да се размаже на асфалта…
Той се будеше и заспиваше и мина доста време, преди да успее донякъде да се ориентира. Леглото му беше познато, както и стаята, в която се намираше. Страшно познати и той за кратко си помисли, че продължава да сънува. Но после болките го настигнаха. Вярно, човек можеше да изпитва болка и насън, но това тук си беше the mother of all pains…
Главата, диафрагмата, чаталът, ръцете, бедрата, стъпалата и дланите. На практика нямаше място, където да не го болеше. Следователно беше буден. Въпросът беше как, за бога, се бе озовал тук?
Вратата се отвори бавно и едно познато лице надникна вътре.
— Здрасти, Хенке — каза тя тихо.
Тя трябваше, разбира се, да го откара директно в спешното. Но той я беше умолявал да не го прави.
— Без болници, моля те… Свършено е с мен, ако ме вкарат в регистъра. СВЪРШЕНО, разбираш ли!
Така че го откара вкъщи, помогна му да изкуцука до апартамента и му даде няколко от най-силните си нокаутиращи хапчета, преди да го сложи да си легне.
Той спа неспокойно, буди се на няколко пъти и бълнува за пустинни птици, „Дресман“ и още цял куп несвързани брътвежи.
Тя трябваше да не е на себе си от притеснение. Но в същото време беше невероятно хубаво да го види, той да бъде в апартамента. На сигурно…
Беше повече от вероятно състоянието на Хенке да бе свързано с нейната катастрофална вечер с Йон. Не трябваше да си Айнщайн, за да се досетиш, че той сигурно ѝ се беше ядосал зверски и по всяка вероятност си беше изкарал яда върху Хенке.
Тя, естествено, изобщо не трябваше да му казва, че това е малкият ѝ брат…
Добра работа, Нормѐн!
Положението му можеше да е доста по-добро…
Прикритието му изгърмя, бяха го измъчвали и преследвали, а той почти се уби, играейки си на Спайдърмен в Йостермалм. Но безспорно беше хубаво да я види…
Въпросът беше какво всъщност смееше да ѝ разкаже.
Беше пробвал още предния ден, но болката в комбинация с хапчетата размъти мислите му.
Но сега поне трябваше да опита, тя определено го беше заслужила.
Малко или много беше спасила живота му.
Ама че адски късмет, че тя се случи там.
Но това не беше първият път, когато кармата го изненадваше, така че трябваше просто да благодари и да приеме положението.
Той се надигна от леглото и направи няколко неуверени крачки по пода. Всъщност мина по-добре, отколкото си мислеше.