Отвори вратата и закуца към всекидневната. Тя го посрещна в хола, облякла якето си.
— Хей, стана ли вече?
— Ммм, чувствам се малко по-добре. Реших, че трябва да поговорим…
— С удоволствие наистина! Но първо има нещо, което трябва уредя; нещо, за което трябваше да се погрижа много отдавна. Ще отнеме само два часа, окей…?
— Окей — промълви той.
Изпрати я до вратата като уморено куче. Тя забеляза разочарованието му.
— Веднага се връщам — каза тя, докато си слагаше шапка и ръкавици. — Междувременно се чувствай като у дома си. Знаеш къде е всичко.
Тя се измъкна бързо през вратата, но се спря по средата на стълбите.
— Не се притеснявай, братлето ми. Как го беше казал? I will clean it all up!
— Them… — измърмори той. — I will clean them all up…
Ho тя вече беше изчезнала.
Той седеше в далечния край на седалките, само на няколко реда от кортовете, с широкия си гръб към нея. В мача участваха две момчета на късна гимназиална възраст, но тя нямаше представа кой води.
Тенисът никога не я беше интересувал.
Тя тръгна бавно надолу по стълбите, после пое по реда зад неговия, свали тихо една от сините сгъваеми седалки и се настани на нея. Той все още беше изцяло съсредоточен върху играта и сякаш не я забеляза.
— Мамка му!
Един от тийнейджърите пропусна топка, която изглеждаше лесна, и тя чу мъжът да изсумтява. Гласът му накара сърцето ѝ да забие дори малко по-силно.
Спокойно…
Пое дълбока глътка въздух, за да се окопити.
— Здрасти, Тобиас! — каза след това.
Той се завъртя и за секунда изглеждаше почти изплашен. Никой полицай не обичаше да го изненадват.
— Бека! Какво, по дяволите, правиш тук?!
Тя не отговори.
Той огледа бързо сектора, след което хвърли тревожен поглед към тенис корта.
— В смисъл, за бога, Бека… не можеш да изскачаш така… Момчето ми играе там!
Тя сви рамене.
— Защо, няма нищо странно двама бивши колеги да седят и да си говорят за работа? Макар че ти напусна охраната преди доста време, шефът ми все пак продължава да ти е съсед и най-добър приятел, нали? BFF или както там казват младите.
Тя направи жест към тенис корта.
Той отново се размърда, като че облегалката му убиваше на туловището.
— Ама, значи, нали разбираш… имам предвид, ние нали сме…
— Имали връзка?
— Д-да… т-точно! — кимна той и хвърли нервен поглед към полето, където едно от момчетата тъкмо се канеше да сервира.
— Значи сме съвсем единодушни, Тобе. Имали сме връзка, която приключи, и искам да спреш да минаваш с буса на спецчастите покрай къщата ми и да ми изпращаш съобщения на мобилния, разбра ли ме?
Той се вторачи в нея, без да отговаря, но полицейският поглед не захапа. Вместо това тя се обърна към корта, където играта отново беше подновена.
— Изглежда като добър мач. Трябваше да науча, малко повече за тениса. След две седмици има голям младежки турнир в Кралската тенис зала, нали? Може би трябва да се отбия и да се представя на съпругата ти, или пък да почукам на вратата на къщата ви в Несбю Парк? Здрасти, аз съм Ребека, доскоро имах връзка с мъжа ти, но на него му е трудно да схване, че всичко приключи…
Той изскърца със зъби и стисна уста така, че устните му се превърнаха в бяла черта.
— Окей!
— Извинявай? Не чух добре какво каза, Тобе?
— Окей, разбрах! — изсъска.
Той отново погледна към корта, после прокара ръка по късо подстриганата си светла коса.
— Няма да ме видиш повече, честна дума, но сега се махни, по дяволите! Йонатан е страшно чувствителен към такива неща, с Йени тъкмо успяхме да закърпим нещата… Ходим на семейна терапия, Бека, за бога!
— Да, изглежда я вземаш на сериозно… — отряза го тя. — Тръгвам си веднага, но първо имам въпрос, на който трябва да получа отговор. Знам, че си говориш с момчетата в буса за мен, полицаите все пак са си полицаи…
Той избягваше погледа ѝ, но въпреки това тя продължи.
— Това, което искам да знам, е дали някой от спец приятелчетата ти случайно е особено зарибен по компютри? Достатъчно запознат, че да знае как да си създаде сложна защита на анонимността например? И освен това да може да се изразява много добре писмено?
— К’во? — той я зяпна.
— Чу ме и не се преструвай, че не си чел лайната, които пишат за мен — изсъска тя. — Има ли някой от най-близкото ти обкръжение, който да е необичайно добър с компютрите, и ако да, кой?
— Тате… — извика едно от момчетата.
И двамата обърнаха глави към кортовете. Мачът беше свършил и едно от момчетата стоеше точно под тях. Приликата не беше поразителна. За разлика от баща си Йонатан беше строен, с дълга мазна коса и малко повечко тийнейджърски пъпки от обичайното.