Но „право на въпроса“ го устройваше чудно!
— Искам да знам какво стои зад твоя beef… искам да кажа твоята неприязън към Филип. Какво всъщност се е случило между него и Анна. И какво е голямото събитие, което се случва във фирмата?
Тя си сложи шапката и ръкавиците, след което дръпна якето толкова силно, че закачалката излетя на пода.
Значи малкото копеле искаше война? Тогава щеше и да я получи!
С един-единствен разговор до отдел „Човешки ресурси“ тя беше получила адреса и телефона на полицейски инспектор Петер Глад, alias интернет побойника и отявления задник MayBey.
Не е важно какво знаеш, Регина. Важно е какво можеш да докажеш!
Тя си завърза ботушите и за няколко секунди остана права до вратата. После се върна обратно вътре и от най-долното чекмедже на шкафа в хола извади дълъг цилиндричен предмет, който напъха в джоба на якето. Глад беше най-малкото странен типаж, така че нямаше да ѝ навреди да има малка застраховка…
— Чувал си израза love/hate relationship, нали?
Той кимна и отпи от горчивия си чай.
— Точно така беше между Филип и Анна. Лазеха си по нервите, играеха всевъзможни чудновати игрички…
Тя поклати бавно глава.
— Анна винаги е била изключително специална. Обичаше да се състезава, още когато бяхме малки често ме предизвикваше по всички начини, които можеше да измисли, дори когато беше невъзможно да спечели. Но като че ли по-скоро я привличаше усещането за състезание, самата борба, а не победата.
Тя отпи още една внимателна глътка от чашата си.
— Независимо дали Анна печелеше, или губеше, тя винаги изглеждаше еднакво разочарована, когато всичко приключеше. Занимаваше се с куп различни спортове, имаше фантастични оценки и в гимназията, и в Икономическия. И въпреки това никога не изглеждаше истински доволна. С Филип като че си бе намерила достоен съперник. Някой, който постоянно можеше да я предизвиква, разбираш ли?
Той кимна.
— Проблемът беше, че постоянната им борба за контрол, която в началото сигурно беше стимулираща, постепенно се превърна в нещо значително по-неприятно…
— Той я биеше?
Моника направи гримаса.
— Нее… съвсем не беше толкова просто…
Тя пое дълбока глътка въздух.
— Те си мереха силите в много различни отношения, не само физически. С течение на времето борбата ескалира и накрая никой не беше готов да отстъпи нито сантиметър и в нито една област. Абсолютно никога! Стана и по-лошо, особено когато фирмата тръгна на добре. Работих там няколко години, но тяхното съперничество стана непоносимо за гледане. Този, който искаше да победи, трябваше да използва всички мислими трикове, да не се спира пред нищо, ако разбираш какво имам предвид?
Тя му отправи продължителен поглед и той отново кимна.
— Но все пак се е стигнало до развод. Това не подобри ли нещата?
— И да, и не… Те продължиха да работят заедно и Анна понякога живееше във фирмения апартамент за нощувки. Той е стена до стена с този на Филип и мисля, че тя понякога водеше други мъже там…
— Леле…
На HP му се привидя бърз flashback с двойното легло в Йостермалм.
— Мисля, че накрая тя просто отиде твърде далеч. Нещо се случи между тях, нещо ужасно, защото изведнъж тя започна да изпитва смъртен страх от него, а Анна не беше от хората, които се плашат лесно. Не знам със сигурност, но мисля, че другите също бяха замесени донякъде. Кристофер, Рилке, Деян…
— Софи и Елрой? — добави той.
— Не, тези двамата винаги са били верните помощници на Филип. Той ги взе със себе си от разузнаването, но това сигурно вече го знаеш. Може би дори знаеш с какво се занимават там, горе?
Той поклати глава.
— Водят нещо като регистър на всички, които по някакъв начин са считани за опоненти на клиентите на фирмата. Картографират ги до най-малката подробност. Снимки, възгледи, обкръжение, каквото се сетиш. Повечето неща идват от Facebook и други социални форуми, но освен това използват и всички възможни правителствени регистри, за да събират информация…
Тя остави чашата настрана една идея по-рязко от необходимото.
— В основата си аз съм юрист и идеята беше да се грижа за всички правни въпроси във фирмата. Но когато се изправих срещу Филип, казах му, че техните регистри са незаконни, и го помолих да обясни каква е целта им, той стана почти заплашителен. Каза ми, че служебните задачи на Софи и Елрой са извън компетенцията ми, и да си гледам моите задължения. Два дни по-късно подадох оставка, за мен беше немислимо да участвам в такава дейност…
HP кимна бавно.
Сензорът му за конфликти очевидно беше отчел правилно.