— Това е глобална консултантска компания, която освен други неща специализира и в интернет сигурност. По някакъв начин Филип е успял да договори оферта за мажоритарния дял от акциите на ArgosEye. Филип и всички останали ще забогатеят, като в същото време компанията в бизнес отношение ще се сдобие със съвсем нови мускули…
HP се облегна назад в канапето. Значи за това ставаше дума в малкото изложение на Бийнс при бара? С глобално предприятие зад гърба и свежи милиони в касата щяха да могат да се разширят, да се сдобият с още по-добри инструменти. С още повече контрол…
Но очевидно Анна не е била съгласна с тази подредба. Точно както и Моника, тя бе започнала все по-малко да одобрява това, в което се превръщаше фирмата.
Самата тя беше една от първите IT-предприемачи, буквално беше изградила кариерата си около развитието на интернет. А сега щеше да помага за ограничаването му, щеше да запушва устите на хората и да крие неудобни истини.
Да, можеше съвсем ясно да си представи защо Анна се беше възпротивила. И според Моника тя бе имала един последен коз. Дори и племенният съвет да гласуваше срещу нея, тя явно беше измислила начин да им сложи пръчка между спиците. Да прецака цялата сделка под носовете на алчните малки негодници…
— Филип по някакъв начин ще да е разбрал за какво ставаше дума и ѝ се противопостави — каза Моника, след като се върна от кухнята с нова кана чай. — Нямам представа какво се случи, единственото, което знам, е, че Анна се изплаши, направо си беше шибано ужасена, извини ме за грубия език…
Тя отпи от чая си.
— Затова ли напусна страната?
Моника кимна.
— Анна ми звънна от Лондон, каза само, че заминава за няколко седмици, не посочи причина. Но беше достатъчно да чуя гласа ѝ, за да разбера… Малко по-късно ми се обади от Дубай и ми разказа повече. Впоследствие разбрах, че е било в същата вечер, когато тя…
Моника замълча.
— Значи цялата история за околосветското пътешествие, която прокара Филип…
— Пълна измислица, както и това, че смъртта ѝ била нещастен случай. Полицията там, долу, е сигурна, че Анна е била убита. Даже са разпитвали заподозрян.
Той размърда неспокойно тялото си, но тя не забеляза.
— Но Филип беше крайно категоричен точно по този въпрос. Не можеше да изтече никаква информация, която би застрашила сделката, при каквито и да е обстоятелства. След случилото се с Анна не смея да му противореча. А и освен това съм зависима от благосклонността му…
— Как така?
HP се наведе заинтригуван напред.
— Аз съм най-близката роднина на Анна, родителите ни са мъртви, което означава, че аз наследявам акциите ѝ в компанията.
Той сви вежди.
— Как това е проблем, искам да кажа, че ти ще получиш доста пара за акциите си, когато сделката се реализира.
Тя изсумтя…
— Анна не искаше парите им. Каквото и да се случеше, тя смяташе да задържи дела си и да попречи на PayTag да погълне делото на живота ѝ поне толкова дълго, колкото беше възможно…
Моника стана от дивана и заподрежда, тракайки, все още наполовина пълните им чаши чай. После внезапно престана и се обърна към него.
— Имаш ли нещо против да дойдеш с мен до терасата? Чувствам, че имам нужда от цигара…
— Но ти кървиш! — изписка мъжът с кучето.
Глад мръдна фенера и светлината заигра по краката ѝ. Малко, тъмночервено петно беше започнало да се просмуква през дънките на единия ѝ прасец точно над ръба на ботуша. Тя вдигна крак, свали едната си ръкавица и натисна петното с показалец.
Мъжът имаше право.
— Пу, Тарзан! — възкликна кучкарят. — Молим многократно за прошка…
Глад насочи лъча от фенера малко по-нагоре.
Когато достигна лицето ѝ, тя забеляза как той замръзна.
— Казвам се Пиер, а това тук е Петер — вметна онзи с кучето. — Живеем точно тук.
Той посочи към къщата зад тях.
— Ела с нас и ще те превържем и естествено, ще платим за дънките ти…
— Няма нужда… — започна тя, но мъжът я прекъсна.
— Не, не, настоявам, това все пак е най-малкото, което можем да направим, нали, Петер?
— Ама щом тя не иска… — измърмори Глад.
— Глупости! — изсумтя мъжът, който явно се наричаше Пиер. — Следвай ме, оттук.
Той я хвана подръка, но не невнимателно, а сякаш вече бяха добри приятели, и я поведе обратно към пътеката. Тарзан възрази вяло срещу присъствието ѝ, но Пиер го скастри.
— Пу, Тарзан, не ръмжи по новата ни приятелка! Как каза, че се казваш, между другото?
— Ребека — каза тя. — Ребека Нормѐн.
Тя погледна бързо през рамо по посока на Глад, но в мрака беше невъзможно да разчете изражението на лицето му.