— Дължиш ли нещо тук?
Балтазар се изчерви и отговори притеснено:
— Не знам, но Льомюлкиние ще ти каже. Той знае по-добре от мен какво е положението.
Маргерит повика камериера и почти несъзнателно сравни лицата на двамата старци.
— Желае ли господинът нещо? — попита Льомюлкиние.
Маргерит, изтъкана от гордост и благородство, с болка забеляза по тона и държането на камериера, че се е установила неподходяща фамилиарност между баща й и другаря в неговите занимания.
— Значи, татко не може без вас да направи сметка на своите дългове тук?
— Господинът дължи…
При тези думи Балтазар направи на камериера си съучастнически знак, който Маргерит долови. Той се почувствува унизен.
— Кажете ми колко всичко дължи баща ми!
Тук господинът дължи хиляда екю на един аптекар, който ни доставяше сода, олово, цинк и реактиви.
— Това всичко ли е? — запита Маргерит.
Балтазар кимна утвърдително на Льомюлкиние, който, като омагьосан от господаря си, отвърна:
— Да, госпожице.
— Добре, ще ви ги дам.
Балтазар радостно целуна дъщеря си и кача:
— Ти си същински ангел за мен, мое дете.
Той въздъхна с облекчение и погледът му сякаш вече беше по-малко тъжен; но въпреки това Маргерит лесно забеляза по лицето му признаци на дълбоко безпокойство и си помисли, че тези хиляда екю навярно представляват само най-належащия дълг, причинен от лабораторията.
— Татко, бъди откровен — каза тя, докато той я вземаше на коленете си, — дължиш ли още нещо? Кажи ми, върни се в своя дом, без да остава у тебе някаква причина за тревога сред общата радост.
— Скъпа Маргерит — отвърна той и взе ръцете й, целувайки ги с изящество, сякаш спомен от младостта му, — ще ми се караш ли?…
— Не.
— Наистина ли? — и той не можа да сдържи жест на детинска радост. — Значи, мога всичко да ти кажа, ги ще платиш?…
— Да — каза тя, едва сдържайки напиращите си сълзи.
— Е добре, дължа… ох, не смея!…
— Но хайде, кажи ми, татко!
— Много е.
Тя сплете ръце с отчаяние.
Дължа трийсет хиляди франка на фирмата Прота и Шифрьовил.
— Трийсет хиляди франка — повтори тя. — Това са моите спестявания, но аз с радост ще ти ги дам — добави тя, като го целуна почтително по чедото.
Той скочи, прегърна дъщеря си и я завъртя из стаята, повдигайки я като дете, после отново я върна на креслото и извика:
— Скъпо мое дете, ти си същинско съкровище! Вече бях като мъртъв. Онези ми написаха три заплашителни писма и искаха да ме преследват, мен, благодарение на когото спечелиха цяло състояние…
— Татко — тъжно каза Маргерит, — значи, ти продължаваш да търсиш?
— Продължавам! — каза той с усмивка на луд. — Аз ще намеря, ще видиш!… Ако знаеш докъде сме стигнали вече!
— Кои сме?…
— Говоря за Мюлкиние, той почна да ме разбира и отлично ми помага… Горкият, толкова ми е предан!
Влизането на Конинкс прекъсна техния разговор Маргерит направи знак на баща си да мълчи, от страда не падне в очите на чичото. Тя беше ужасена от пораженията, нанесени на тази интелигентност, погълната от разрешаването на един може би неразрешим проблем. Балтазар, който навярно не беше в състояние да види нищо извън своите пещи, не можеше да си даде сметка, че имотите му са освободени от задължения. На следния ден те заминаха за Фландрия.
Пътуването беше достатъчно дълго, за да може Маргерит да узнае нещо повече за отношенията между нейния баща и Льомюлкиние. Но все пак положението оставаше неясно за нея. Дали камериерът се бе възползувал от предимството, което някои необразовани хора съумяват да си осигурят над най-възвишени умове, понеже се чувствуват необходими и които, от отстъпка на отстъпка, умеят да вървят към пълно господство с постоянството, давано от една натрапчива мисъл? Или господарят изпитваше към камериера си онази привързаност, която се ражда от навика и прилича на отношението на работника към сечивото, с което създава блага, или на арабина към коня, комуто дължи освобождението си? Маргерит съсредоточи вниманието си върху някои подробности, за да вземе своето решение, тъй като желаеше да освободи Балтазар от едно унизително иго, ако наистина съществуваше такова. Минавайки през Париж, те останаха там няколко дни. Тя изплати дълга на баща си и помоли търговците да не изпращат нищо в Дуе, без предварително да са я уведомили за поръчките на Клаес. Убеди баща си да смени дрехите си и да почне да се грижи за облеклото си както подхожда на човек от неговия кръг. Това физическо възстановяване възвърна на Балтазар известно достойнство, което беше добър подтик за промяна в настроението. Скоро дъщеря му, предварително зарад вана при мисълта за изненадите, които го очакват в собствената му къща, реши да продължат пътуването към Дуе.