Изведнъж усети ръцете си по-свободни. Беше предишният му спътник, който отвързваше въжето.
— Къде изчезна? — Възнегодува Калиш. — Защо ме остави сам срещу тия?
— Ходих да го търся. — Обясни невъзмутимо Търсачът. Нищо не може да го отклони, реши юнакът.
— Е, и намери ли го?
— Щом съм тук, значи не.
— Да вървим тогава. — Въздъхна Калиш и разтри изтръпналите си ръце.
— Острият връх право на запад е самата Лиса планина. В подножието й, сред каменните хълмове се намира Змейова дупка.
— Колко време ще пътуваме до там?
— Привечер ще стигнем. По-близо е, отколкото изглежда.
Вървяха в мълчание, всеки потънал в собствените си проблеми. Спряха само веднъж — под една крива круша, където имаше извор и Търсачът предложи да разделят скромната му вечеря. Юнакът почти не яде, но затова пък току обръщаше глава към Лиса планина.
Слънцето вече клонеше към залез, когато дългоочакваният момент настъпи. С изваден меч Калиш се изправи пред пещерата на Змея. Най-после дойде мигът на неговото юначество, на неговата смелост, сила и разбира се, твърда ръка. Наистина звезден миг! Гръмогласно извика:
— Ако си мъж, излез да се преборим! Аз съм добрият юнак Калиш и съм дошъл да те накажа за поруганата чест на всички девици!
От дупката се показа една глава, огледа го със слаб интерес и малко уморено попита:
— Имаш ли нотариално заверено разрешително за дуел?
На юнака взе да му кипва. И този път ли?
— Имам всички необходими документи! Излизай най-после и да започваме!
— Изпрати ми секундантите си за да уговорим двубоя.
Калиш си каза нещо на ум, прибра меча в ножницата и се обърна към спътника си:
— Ти ще ми бъдеш секундант.
— Но аз съм Търсачът, трябва да търся. В това е смисълът на моя живот.
— Ще търсиш по-късно. Сега тръгвай с мен да уговаряме дуела.
Змеят ги посрещна много вежливо и ги покани на масата, където бяха сервирани девет чашки чай. Отначало разговорът не потръгна и две от главите се опитаха да забавляват гостите с вицове.
„При Господа долетяло едно уплашено ангелче.
— Господи, хората откриха още един трансуранов елемент. Какво ще правим сега?
Господ се замислил и казал:
— Добавете още един нелинеен член към уравненията на Максуел.“
— Ха — ха! Нали е много смешно?
Тук Калиш не можа да се сдържи, хвана се за меча.
— Не съм утъпкал толкова пътища за да слушам вицове, които даже не са смешни. Идвам да се бия с теб и да освободя девиците!
— Какви девици, бе човек! — Седемте глави направиха очи, големи като понички. Като ме гледаш така, изглеждам ли ти на змей, който яде девици?
— Изобщо не ме интересува как изглеждаш! Веднага пускай девиците на свобода!
Змеят избра главата, която притежаваше най-успокоителен тембър на гласа и заговори с нея:
— Няма никакви девици в тая държава поне от петдесет лета! Аз за какво съм станал вегетарианец, мислиш? Имам чувствителен стомах и когато започнаха да ми пробутват леки жени вместо девици, направо се поболях. Опитах се да протестирам. Вдигнах гладна стачка и за една седмица пред входа на кантората ми се образуваше опашка от чакащи, дълга колкото от тук до крайбрежието. Нищо не помогна.
Точно тогава Търсачът, които вече си беше изпил чая, скочи от мястото си, вдигна покривката и надникна под масата.
— Не, и тук го няма.
Заобиколи, отиде до Змея и отмести настрани опашката му за да види дали го няма и там. Нямаше го. Обезпокоен, той отново изчезна без да се сбогува.
— Остави го, нека си търси. — Поучен от опита, Калиш махна с ръка. — А ти продължавай.
— Приближаваше времето, когато вместо аз да ям „девиците“, те щяха да започнат да ме ядат. От ден на ден издръжката им ставаше все по-скъпа, а пък и цените на екологично чистите плодове и зеленчуци нарастнаха значително. Така че просто бях принуден да се свържа с мадам Спящата Красавица и да организираме малък съвместен бизнес. И аз съм доволен, и тя е доволна, а и момичетата не остават на сухо. Вярно е, че злите езици наричат нейното заведение, извинете ме, бардак, но всъщност това е един наистина много изискан публичен дом.
Калиш шумно преглътна. Нецензурния коментар, естествено. В същия момент си спомни за решението си да бъде недоверчив.
— Бих искал да се уверя със собствените си очи.
— Това е лесно да се уреди. Още тази вечер ще отлетим до град Б да се поразсеем малко.
Юнакът отказа предложената му вечеря — нещо не му даваше хапка да сложи в устата си днес, така че тръгнаха почти веднага.