— Добре, ето тук петдесет долара. Не е някакъв номер, нали?
Чевръстия се усмихнал лекичко и започнал да премята монетата по връхчетата на пръстите си. Златното кръгче се превъртало като живо. В същото време лявата му ръка плъзнала под тезгяха, където братовчед му бил заковал кобур с револвер трийсет и осми калибър. Чевръстия усетил с длан набразденото дърво и гладката стомана на дръжката.
— Ей, пак я изтървах! Голям късмет имаш, братче! — възкликнал той и измъкнал револвера.
Планът бил добър. Досега винаги му носел успех, нали така? Защо не минал сега?
Умът му не схващал какво се е случило. Току-що златната монета паднала от връхчетата на пръстите му, подскочила върху тезгяха и се търкулнала със сухо тракане. Но навлекът не я гледал. Просто си стоял тъпо ухилен — все същата високомерна, презрителна, бяла усмивка, която Чевръстия бил гледал цял живот. Усмивка, която му казвала, че е дресирана маймунка, копеле на курва от задните улички.
Искал да пъхне цевта в устата на тоя досадник и да му пръсне черепа като презрял пъпеш.
Но имало нещо нередно, макар че не можел да го проумее — също като в сън, когато внезапно виждаш и най-мрачните кътчета на съзнанието си, но щом се събудиш, всичко изчезва. Лявата му ръка не искала да действа. Усещането за хладна стомана и набраздено дърво било изчезнало от дланта му. Чувствал се по-лек от едната страна и губел равновесие, сякаш подът се накланял под краката му. Той затворил очи и отново видял цялата сцена върху червения фон на клепачите. Видял как натрапникът грабва от тезгяха мачетето, което братовчед му бил наточил като бръснач, после замахва и тежкото острие с лекота срязва плът, кости и сухожилия.
Чевръстия се втренчил в падналия револвер и отсечената ръка, която сякаш се мъчела да сграбчи златната монета върху тезгяха. От уредбата долитал гласът на Луи Прима и Чевръстия си спомнил как като малко момче прекъсвал танца, за да хване монетите, които не улучвали картонената кутия и се търкаляли по тротоара.
— Трябваше да е чист удар — казал натрапникът. — Така работя аз. Сам си си виновен.
Той бързо минал зад тезгяха и повалил Чевръстия на пода. Прекрачил го, размазвайки кръвта му по пода с каубойските си ботуши, извадил пистолет, привел се и натиснал спусъка. Но пистолетът само щракнал и не гръмнал.
Убиецът изхвърлил засеклия патрон, после доближил дулото на два пръста от челото на Чевръстия и закрил лицето си с длан, за да се предпази от пръските.
— Ти си свързан с майката на Робишо — изрекъл високо Чевръстия. — Имаш момичешки устни. Кожата ти е като мляко. Никога не си работил на открито. Висок си метър и осемдесет. Гаден скапаняк си, претрепваш човек за едното нищо.
— За последното имаш право — казал онзи.
Странно колко силно гърми пистолет двайсет и пети калибър. Два изстрела и ушите ти писват за цял час. Убиецът взел от пода празната гилза и засеклия патрон, свалил оплисканата с кръв тениска, избърсал дръжката на мачетето и тръгнал към пикапа с тениска в ръката.
Но нещо не му давало мира. Какво? Върнал се вътре, ритнал касетофона и го смачкал с крак. Безпокойството продължавало да го мъчи. Какви били онези приказки? Момичешки устни? Ами онова, за нечия майка? Кой го знае, може да е бил побъркан, тъпият сводник. Напоследък смахнати се срещали под път и над път. Е, поне този тук нямало вече да дрънка.
Глухата старица отвън му махнала с ръка, докато той подкарвал пикапа, захапал гребенче между зъбите си.
6.
В понеделник сутринта един ветеран от отдел „Убийства“ на име Дейна Магели дойде в кабинета ми и пусна касетата, измъкната от строшения касетофон в магазина за косачки. Магели имаше черна, късо подстригана коса, мургава кожа и тънки мустаци. Все още ходеше по три пъти седмично да играе хандбал в Атлетичния клуб на Ню Орлиънс. На бюрото ми лежаха разпръснати снимки от местопрестъплението и словесен портрет на извършителя.
— Защо Чевръстия казва, че убиецът е свързан с майка ти? — попита Магели.
— Чевръстия казва само Робишо — възразих аз. — Не споменава малкото име. Защо смяташ, че имам нещо общо?
— Двамата с Клит Пърсел сте ходили в Първи участък да разпитвате за него.
— Той ми каза, че през шейсетте години видял две ченгета да убиват майка ми.
— Разбирам — кимна Магели и очите му станаха безизразни. — И какъв извод следва?
— Че може би виновниците са пратили онзи да очисти Клъм Чевръстия.