— Кои биха могли да са те?
— Кажи ми, та да ти кажа — отвърнах, без да го гледам в очите.
Магели беше облечен с бежово спортно сако и кафяви памучни панталони. Приведе се напред и опря лакти върху бюрото ми.
— Ти си добро ченге, Дейв. Винаги си бил. Просто не ти провървя. Доста момчета биха искали да те видят отново в отдела.
— Ами Пърсел?
— Пърсел беше кофти ченге.
— Цялото управление беше кофти — казах аз.
— Вече не е. Може още да са останали тук-там нечестни типове, но новият шеф прогони най-гадните, а някои вкара направо в затвора.
— Накъде биеш, Дейна?
— Не ти препоръчвам да си уреждаш личните сметки в Ню Орлиънс.
— Е, човек никога не знае накъде ще му тръгне — вметнах аз.
— Не очаквах подобен отговор от човек с твоя опит.
— Оплачи се на старата ми шапка.
Но Магели не ме слушаше.
— Търсихме убиеца из компютрите по всички възможни начини — каза той. — Нищо. Прилича ми на типичен социопат, но или няма сведения за него, или ние не можем да ги открием.
— Мисля, че е новак — рекох аз. — Сега започва и иска да се представи пред някого. Беше искрено разстроен, че не е направил чист удар. Но вършеше всичко както трябва, докато не се върна да смачка касетофона. Знаеше, че е изтървал нещо, но беше превъртял и не можеше да се сети какво. Затова строши касетофона, а лентата остави за нас. Той е амбициозен нов играч и кръвта му все още не е станала на вода.
Магели разтърка брадата си с два пръста.
— Викнах един лингвист да прослуша записа. Казва, че акцентът е горно южняшки, от Тенеси или Кентъки. Човекът е образован, поне в сравнение с отрепките, които обикновено прибираме. Смяташ ли, че е от мафията?
— Не — отвърнах аз.
— Защо?
— Защото сбърка. Всички знаят, че Джими Фигорели не е лихвар, а сводник.
Магели се усмихна.
— Върни се да работиш при нас — покани ме той.
— Ако вземете и Пърсел. Ще изкарате двойна печалба.
— И да се съгласим, няма да дойдеш, нали?
Загледах се настрани и побързах да сменя темата.
— Има и друга възможност. Клъм Чевръстия смяташе, че човекът е пратен от убийците на майка ми. Но това не доказва нищо. Доста хора биха желали да пият шампанско на гроба на Клъм.
— Клъм беше безмилостен боклук, но по-хитър сводник не съм виждал — възрази Магели. — Той знаеше кой му праща наемен убиец. Ти също знаеш.
Той насочи показалец към мен, после стана и излезе.
Тъкмо влизах да обядвам при Виктор на главната улица, когато до тротоара спря кафявият кадилак на Клит Пърсел с щръкнали от задния прозорец въдици за океански риболов. Клит не признаваше друг модел, освен кадилак. Сегашната си кола бе купил от един погребален агент, който пък я имаше от близките на някакъв нещастник, извършил самоубийство с активната помощ на мафията. Едрокалибреният куршум със стоманен връх бе продупчил покрива. Клит изстърга с пила назъбените краища, запълни дупката, заглади я и напръска отгоре със сив грунд, тъй че на покрива се оформи петно, сякаш някое хлапе току-що бе метнало фойерверк върху него.
— Какво търсиш тук? — попитах аз.
— Трябваше да се измъкна за малко от Ню Орлиънс. Онзи Магели вчера цял ден ме разпитва кой е претрепал Клъм Чевръстия. Сигурно си въобразява, че знам за всички престъпления в града и околностите.
— Обикновено знаеш.
— Благодаря. Дай да си вземем нещо за хапване и да излезем в парка. Искам да поговорим, мой човек.
— За какво?
— В парка ще ти кажа.
Поръчахме си пържен сом, зелева салата и кафяв ориз, после подкарахме по улица „Бърк“ и прекосихме река Теш по подвижния мост. Ръсеха редки капки дъжд. Клит спря кадилака до един от навесите за пикник между дъбовете в градския парк и двамата седнахме да обядваме под тенекиения покрив. Въпреки цялото си непоносимо държание, Клит бе по душа проповедник, устремен на всяка цена да спасява приятелите си от неприятности, независимо дали го искат, или не. Зачаках го да започне с проповедите.
— Ако няма да проговориш, поне престани да ме гледаш така — казах накрая.
— Нали го знаеш онзи Магели от „Убийства“? Чул, че се ровиш около смъртта на майка си. Мисли, че може да подгониш някого.
— Не ми пука какво мисли.
— Според мен той е прав. Ще мълчиш и ще се мотаеш насам-натам, ще тормозиш хората и когато решиш, че знаеш достатъчно, ще претрепеш някого.