На работа Хелън идваше с джинси или памучни панталони, беше набита и мускулеста и гледаше храбро света право в лицето със стиснати юмруци. Единственото й отстъпление пред общоприетата представа за женственост бе добре поддържаната, вълниста руса коса. По принцип си имаше неприятности с хората само веднъж. Беше застреляла на място трима престъпници.
Стояхме на паркинга пред бара, където бе влизал онзи тип предната нощ, преди да изкърти с отвертка ключалката на Муцката. Слънцето изгряваше, въздухът бе прохладен и чист от дъжда, небето се синееше над дърветата.
— Мислиш, че е същият, който очисти Чевръстия, нали? — попита Хелън.
— Така го виждам — отвърнах аз.
— Първо казва на бармана, че носи чинии на някакво несъществуващо семейство, после небрежно споменава, че са съседи на семейство Дотрийв и така открива Муцката. Май между боклуците се е появил някой, дето умее да мисли, а?
Тя не изчака да отговоря. Отново погледна към бара и потупа с длан по покрива на служебната кола.
— Как си го представяш тоя? Сигурно е знаел, че трябва да убие жена, но внезапно зарязва работата.
— Бебето е било при нея. Май на онзи му е дошло множко.
— Само боклуци от Ню Орлиънс ни липсваха. Какво ще правим сега, началство?
— Уместен въпрос.
Готвехме се да седнем в колата, когато барманът отвори мрежестата врата и се подаде навън. Държеше някаква пъстра брошура.
— Туй дали ще ви помогне? — попита той.
— Какво е? — рекох аз.
— Онзи, дето разпитвате за него, остави тая книжка на бара — обясни човекът. — Запазих я, в случай че пак намине.
Обичайната войнствена физиономия на Хелън отстъпи място на широка усмивка.
— Сър, дръжте внимателно, без да опипвате повече. Точно така. Чакайте да взема найлоново пликче. Да, пъхнете го вътре. Чудесен ден, нали? Ако имате път край управлението, обадете се да ви почерпя с понички. Много благодаря.
Нарича се Автоматична система за идентифициране на отпечатъци или съкратено АСИО. Истинско чудо на техниката. Можеш да пратиш латентен отпечатък по факса до компютъра в някой областен център и след два часа ще отговорят дали го има в досиетата.
Ако отпечатъкът е с предимство.
Обикновено дават предимство на убийствата или в случай че човекът е задържан и спешно трябва да се узнае кой е.
На практика мъжът, който бе изкъртил ключалката на Муцката, носеше отговорност само за влизане с взлом. Вероятността да се окаже, че той е убил Клъм Чевръстия, почиваше само на мои предположения. А и онова убийство не влизаше в нашата юрисдикция.
Тъй че нямахме предимство за латентния отпечатък, който свалихме от рекламната брошура. Както се казва, вземете си номерче и чакайте. А в Луизиана опашките са дълги.
Позвъних на главната прокурорка Кони Дезотел в Бейтън Руж.
— В момента не е тук — каза секретарката. — Да ви се обади ли?
— Непременно — отговорих и продиктувах номера си.
Чаках до края на работното време. Кони не се обади. Следващият ден беше събота.
В понеделник сутрин опитах отново.
— Излезе — каза секретарката.
— Получи ли съобщението, което й оставих в петък? — попитах аз.
— Мисля, че го получи.
— Кога ще се върне?
— Всеки момент.
— Ще й предадете ли да ми се обади?
— Тя е много заета, сър.
— Ние също. Мъчим се да хванем убиец.
Изведнъж се почувствах дребнав и глупав, задето си изливам яда върху една секретарка, която изобщо няма вина.
Така или иначе, Кони не се обади. Във вторник сутринта отидох в кабинета на Хелън. Бюрото й беше отрупано с документи.
— Искаш ли да отскочим до Бейтън Руж? — попитах аз.
Кабинетът на Кони Дезотел се намираше на двайсет и втория етаж в сградата на щатското правителство, високо над зелените паркове на градския център и широкия завой на Мисисипи с алуминиеви заводи и петролни рафинерии по бреговете. Но самата Кони не беше в кабинета. Секретарката ни съобщи, че била долу в кафето.