— Има ли опашка за аудиенции при нея? — попита Хелън.
— Моля? — сепна се секретарката.
— По-кротко, Хелън — казах аз в асансьора.
— Кони Дезотел се е родила с четка за коса в задника — отвърна тя. — Отдавна би трябвало някой да я научи на ум и разум.
— Ще позволиш ли аз да проведа разговора? — попитах.
Спряхме на входа на кафето и огледахме масичките, повечето от които бяха заети. Забелязах Кони Дезотел до стената в дъното. Беше с бял костюм и седеше срещу мъж с бяло спортно сако и кафяви памучни панталони, чиято оредяваща коса изглеждаше едва ли не сплъстена от мазнина.
— Познаваш ли зализаната тиква? — попита Хелън.
— Не.
— Дон Ритър от отдел „Борба с порока“. Родом е от някаква затънтена дупка в Джърси. Мисля, че все още работи в първи район.
— Това е онзи, дето прибрал Муцката Дотрийв и й подхвърлил дрога. Искал да бутне на него и Джим Гейбъл.
— Типично за него. Навремето притискаше гейовете от Френския квартал. Какво ли може да търси при главния прокурор на Луизиана?
— Кротко, Хелън — предупредих я аз. — Недей да го плашиш.
— Ти командваш — отвърна тя и още преди да отговоря, тръгна напред между масичките.
Когато се приближихме, Кони Дезотел прекъсна разговора и ме погледна в лицето. Но в очите й не видях изненада. Усмихна ми се добродушно.
— За АСИО ли ще искате помощ? — попита тя.
— Откъде знаете?
— Тази сутрин ви позвъних в службата. Само че вече бяхте излезли. Шерифът ми обясни какъв е проблемът. Накарах го да прати отпечатъците по факса. Когато се приберете в Нова Иберия, данните би трябвало да са на бюрото ви.
Сблъсъкът, за който се бях подготвил, внезапно изчезна. Стоях и я гледах слисано.
— Значи сте го направили? — казах аз.
— Винаги се радвам да помогна. Съжалявам само, че не успях да ви позвъня по-рано. Ще седнете ли при нас? Това е Дон Ритър от първи участък в Ню Орлиънс.
Ритър протегна ръка и аз я стиснах, както става обикновено, когато сдържаш чувствата си, а по-късно съжаляваш за това.
— Вас вече ви познавам, Хелън — каза той. — Едно време работехте с автоматите за паркиране.
— Да, а вие бяхте много гъсти с Джим Гейбъл — усмихна се тя.
Обърнах се и я погледнах право в очите. Но тя се престори, че не ме забелязва.
— Сега Джим поддържа връзките с кметството — каза Ритър.
— Знаете ли, на Клъм Чевръстия му видяха сметката. Помните ли го? Веднъж двамата с Джим го оставихте цяла нощ в килията с белезници.
— Да, прискърбна небрежност — кимна Ритър. — На разбора другия ден всички се смяхме.
— Трябва да тръгваме — намесих се аз. — Благодаря за помощта, мис Дезотел.
— За вас винаги, мистър Робишо — отвърна тя. В белия костюм изглеждаше великолепно с тази тъмна маслинена кожа и изгорелите от слънцето връхчета на косата. Сребърният ангел, забоден на ревера й, искреше от блясък. — Пак заповядайте.
Изчаках, докато излязохме на паркинга, и чак тогава изсипах гнева си върху Хелън.
— Държа се непростимо — упрекнах я.
— Трябва да ги настъпваме от време на време — отвърна тя.
— Играта не е твоя, Хелън.
— А аз не съм ти шофьор, а партньорка. Работим по случая заедно, Дейв.
Над бетонния тротоар се надигаше горещ влажен въздух и направо не можеше да се диша. Хелън ме хвана за лакътя.
— Работиш по убийството на майка си и имаш чувството, че никой няма да ти помогне. Не е вярно, бвана. Двамата сме екип. Тепърва ще ги накараме да се молят на Господа.
Ако убиецът на Клъм Чевръстия и човекът, нахлул в къщата на Муцката, бяха една и съща личност, онзи мошеник Стив Андрополис донякъде имаше право. От Националния център за полицейска информация съобщиха, че отпечатъкът, който им пратихме по АСИО, принадлежи на някой си Джони О’Рурк, който бил завършил гимназия в Детройт, но израснал в област Лечър, Кентъки. Моминската фамилия на майка му била Ремета. На двайсетгодишна възраст излежал две години в наказателната колония в Рейфорд за грабеж и притежаване на взломни инструменти и крадено имущество.
По време на престоя в затвора бил заподозрян в убийството на някой си Джеремая Бун — двуметров рецидивист, който систематично изнасилвал всеки нов затворник в своето отделение.
Приседнала на ръба на бюрото ми, Хелън четеше документите, които ни изпрати по факса от Талахаси Флоридското управление на местата за лишаване от свобода.