— Знаеш ли какво станало с онзи изнасилвач Бун? Метнали му в килията коктейл „Молотов“. Психологът на затвора твърди, че този О’Рурк или Ремета редовно ставал жертва на седем-осем затворници, докато някой не превърнал Бун в жива факла. Изглежда, после си е спечелил авторитет. — Тя помълча малко. — Слушаш ли ме?
— Да — отвърнах аз. Но не я слушах. — Кони Дезотел изглежда свястна жена. Защо се мотае с онова зализано ченге… как се казваше, Ритър ли?
— Може да е било случайно. Тя е започнала кариерата си от полицейското управление в Ню Орлиънс.
— Тя се опита да ни попречи, после даде заден ход, за да не се изложи.
— Не задълбавай, нали получихме данните — каза Хелън. — Какво ще правиш с този Ремета или О’Рурк, или както там се нарича?
— Вероятно е получил аванс за Муцката. Сега освен нас и някой друг му е вдигнал мерника. Може би трябва да се разровим откъм другия край.
— Как? — попита тя.
Озърнах се към прозореца тъкмо когато кафявият кадилак на Клит Пърсел спираше до тротоара. До Клит седеше Пейшън Лабиш.
9.
Тръгнах по коридора към входа на сградата, но ме засече шерифът.
— Дошъл е Пърсел — каза той.
— Знам — отвърнах аз. — Отивам да го посрещна.
— Дръж го навън.
— Прекалено си строг с него.
— Ако ми искаш стола, кандидатирай се. Не го ща в тази сграда.
Той се отдалечи, а аз стоях с пламнало лице и гледах гърба му. Изтичах и го догоних.
— Не те дразни самият Пърсел, а жената до него. Мисля, че заради нея доста народ си има проблеми със съвестта.
— Самозабравяш се.
— При цялото ми уважение, вие също, сър — рекох аз и излязох навън.
Клит вървеше насреща ми. Беше със светъл костюм, кафява копринена риза и тъмна вратовръзка на ситни цветчета, а вместо барета носеше панама с вградена зелена козирка.
— Какво дириш тук с Пейшън? — попитах аз.
— Откарах я до клиниката в Лафайет.
— Защо?
— Ходи там при дерматолог или нещо подобно. Не й се говореше за това.
— Не отговори на въпроса ми. Защо си с нея?
— Не е твоя работа, Жилка.
Стояхме един срещу друг в жаркия следобед, а по моравата зад нас падаше сянката на огромната бяла съдебна сграда. После лицето на Клит омекна. Той се озърна настрани и пак ме погледна.
— Изведох я, защото я харесвам. Смятаме да отидем на вечеря и после на кино. Идваш ли?
— Искам да поговоря с теб насаме.
— Добре, винаги съм на твое разположение — каза той. — Благодаря за топлото посрещане.
После се качи в кадилака и потегли. Пейшън леко отметна кичур коса от окото си и ми се усмихна.
Вечерта Клит влезе в магазинчето за стръв тъкмо когато приключвах. Отвори бутилка бира и я изпи на тезгяха. Седнах до него с кутия безалкохолно.
— Извинявай за днес — казах. — Просто понякога се тревожа за теб, Клитъс.
— Да не мислиш, че съм хлътнал по Пейшън?
— Ти ме свали по пожарната стълба, макар че имаше два куршума в гърба. Не искам да те гледам как страдаш.
— С нея се чувствам млад. Какво лошо има в това?
Потупах го по врата. Кожата му беше суха и олющена като стара боя.
— Нищо лошо — рекох.
— Тогава защо искаш да разговаряме насаме?
— Смятаме, че убиецът на Клъм Чевръстия е израснал в Кентъки и Мичиган. Истинското му име е Джони О’Рурк, но го водят с фамилията Ремета. Лежал е две години в Рейфорд. Освен това има богат опит в затворническата романтика.
— И пак той е трябвало да очисти Муцката?
— Така го виждам.
— Онзи боклук каза, че Ремета нямал досие.
— Някога да си чувал цялата истина от подобни типове?
— Значи Ремета е провалил удара и здравата се е издънил пред поръчителя. Това ли искаше да ми кажеш?
— В общи линии, да.
Той се ухили и отпи от бирата.
— И смяташ, че трябва максимално да стъжним живота на всички замесени?
— Кой е най-добрият доставчик на пушкала в Ню Орлиънс? — попитах аз.
— Беше Томи Керъл, само че някой му видя сметката. А сега… — Клит замислено се почеса по тила. — Чувал ли си за бандата от Осемнайсета улица в Лос Анджелис? Разрастват се из страната като ракови клетки, вече са стигнали и дотук. Никога не съм и сънувал, че ще съжалявам за предишните негодници.