Призори на другия ден подкарах по главната улица под зеления балдахин на дъбовите корони и взех Клит от квартирата му в центъра. Луната все още не беше залязла, из въздуха се носеше тежкият аромат на нощни цветя, мокри дървета, бамбук и вода, пропила земята и тухлените стени.
Но три часа по-късно двамата с Клит бяхме в една селска област северно от Ню Орлиънс, която навярно заемаше първо място в страната по количество токсични отпадъци на квадратен метър. Нефтохимическите заводи край мочурищата изливаха отпадъците си в каналите и горите, при което систематично изтребваха всичко живо и покриваха почвата с някаква жилава, лепкава субстанция, напомняща маджун, само че обагрен във всички цветове на дъгата.
Човекът, когото търсехме, се казваше Гарфийлд Джеферсън и живееше в края на дълга редица от бараки с тенекиени покриви, останали от времето на големите плантации. Канавката отпред беше пълна с натрошен стиропор, из двора се трупаха купища тапицирани мебели.
— И този човек е търговец на оръжие? — изненадах се аз.
— Гледа да не бие на очи по тия места — каза Клит. — И недей да му вярваш на усмивката. Завършил е висше килийно образование в Пеликан Бей.
Кожата на Гарфийлд Джеферсън беше толкова черна, че излъчваше червеникаво сияние, поне в безцветния сумрак на тесния му хол, където седеше разкрачен на дивана и ни се усмихваше. Усмивката изобщо не слизаше от лицето му, сякаш устните бяха закачени за ушите с рибарски кукички.
— Нещо не ви разбирам — рече той. — Казвате, че сте ченгета от Нова Иберия и някакъв тип ви дал моето име?
— Джони Ремета твърди, че ти си му продал желязото, с което очисти Клъм Чевръстия — отговорих аз. — Яко си загазил, Гарфийлд.
— За пръв път чувам такова нещо, мой човек. И изобщо как ви го е казал? Значи скита на свобода, трепе хора и ви дава справки по телефона, така ли?
— Издъни се с поръчка от едни лоши хора и сега му е пламнал задникът — обясни Клит. — Сега иска да сключи сделка, а това означава, че в знак на добра воля гледа да накисне разни дребни хлебарки като теб.
Джеферсън хвърли поглед през прозореца и се ухили на пущинака отвън, или може би на химическия завод, който се мержелееше отвъд гора от мъртви дървета. Косата му беше избръсната, под тениската му се издуваха мускулести рамене. Той си сложи бейзболно каскетче с козирката назад, намести го и очите му блеснаха самодоволно.
— В Луизиана обърнатата козирка означава, че човек не се друса. Вие, белите, така и не го схванахте. Гледате някоя чернилка с врътната шапка и си викате: „Ама че гаден скапаняк, ще вземе да ми обере колата или да натисне щерката“. Не продавам желязо, мой човек. Кажи на оня мръсник, че ако пак ми очерни името, ще го намеря и вдън земя. И без туй ми тежи досието, та няма да търпя такива гадости, тъй да знаеш.
След тия думи той ни огледа с невинна усмивка.
Клит стана от стола и отстъпи встрани от Джеферсън. Взе една керамична лампа и огледа отпечатаното на нея име на някакъв хотел.
— Значи ти тежи досието, а? — подхвърлих аз.
— Нас от Осемнайсета улица вечно ни бутат в Пеликан Бей — заяви Джеферсън. — Строг тъмничен затвор. Ама аз сложих точка. Дойдох тук да живея с обикновените хора.
Клит стовари лампата върху главата му. Парчета керамика обсипаха дивана и скута на Джеферсън. За момент лицето му стана замаяно, с помътнели очи, но ъгълчетата на устните веднага подскочиха нагоре като дръпнати от невидим конец.
— Видиш ли — рече Джеферсън, — когато някой си има проблеми с теглото, вечно е вкиснат и се дърви на целия свят, щото е дебел и грозен и не ще да си сложи голямо огледало в банята.
— Мислиш ли, че си забавен? — изръмжа Клит и го зашлеви по ухото. — Хайде, кажи, че си забавен. Искам да чуя.
— Клит — обадих се тихо аз.
— Недей да се месиш, Жилка. — Той се обърна към Джеферсън. — Помниш ли онези три деца, дето ги застреляха на игралната площадка в Еспланейд? Разправят, че автоматът бил купен от теб. Имаш ли нещо да кажеш, умнико?
— Свободна търговия, скапаняк такъв — отвърна все тъй ухилен Джеферсън и между зъбите му за миг се мярна дебел червен език.
Клит го сграбчи с лява ръка за тениската и заби юмрук в лицето му, после с едно дръпване го метна от дивана на пода. Когато Джеферсън понечи да се надигне, Клит го ритна с подметка по челюстта.