— Защо?
— За да растат по-едри царевицата и тръстиката — отговори той. — И пак затуй някои хора убиват алигатор и го заравят в нивата. Видях Клит Пърсел с Пейшън Лабиш.
— Тъй ли?
— Онези момичета са голяма беля, Дейв. Техните бяха сводници.
— Понякога и от гнило дърво се раждат добри ябълки — рекох аз.
— Туй го разправяй на онзи, дето изяде кирката.
— Мисля, че сам си го беше изпросил — възразих аз.
Трипод се изкатери на тезгяха и започна да души буркана с туршия. Батист го взе върху сгънатия си лакът. Опашката на енота беше на черни и сребристи ивици и се полюшваше напред-назад между краката му.
— Като бях малък, у дома бяхме десет хлапета. Всяка сутрин мама ни даваше сухари, ама нямаше с какво да ги мажем. Затова тя държеше на масата буркан смокиново сладко. Търкахме сухарите по стъклото и ги ядяхме. Всички се смеехме, като го правехме. Всеки се сблъсква с такова стъкло по пътя си, Дейв. Ама туй никому не дава право да убива хората.
— Какво общо има това с Клит и Пейшън, Батист?
— Знам ги онез момичета от ей такива. Видиш ли едната, все едно си видял и другата. Никога не се деляха на повече от две крачки.
— Прекалено е рано за спорове, колега — казах аз.
— Че кой спори? Истината си е истина. Нямам какво да доказвам.
Той излезе навън в мекото синьо утро, сложи Трипод на парапета и се зае да мие масичките на кея. Мътната червена луна висеше точно зад главата му.
По-късно същата сутрин напълних цял плик с черно-бели снимки на убития Вейчъл Кармауч и подкарах към изоставената му къща край реката. Целият имот изглеждаше съсипан от някогашното злодеяние. Дворът тънеше в плевели, по верандата се въргаляха вехти гуми и бали посивяло сено. Под стряхата бръмчаха гнезда на оси, а строшеният ветрен двигател потракваше безцелно под горещия сух вятър.
Заобиколих ъгъла, пресъздавайки мислено пътя на Лети от задната веранда до задния двор на нейната къща, където бе смъкнала обувките и халата си, за да се измие с градински маркуч. Ключалката на задната врата беше изкъртена и когато я бутнах, долният ръб застърга по издутия линолеум.
Беше задушно като в селски нужник през лятото, миришеше на тор от прилепи и локвички застояла гореща вода по пода. От канала на мивката бе израснало някакво тъмнозелено растение, напомнящо спанак.
Но следите от мъчителната смърт на Кармауч все още се виждаха по линолеума като размазана червена боя, която е засъхнала и се е покрила със ситни назъбени пукнатини. В кухнята обаче имаше и други петна — крива линия от свързани кръгчета по стената над печката и още две подобни линии по тавана. Докоснах точките над печката и бях сигурен, че усещам под пръстите си останките на най-знаменития електротехник в Луизиана.
Отново огледах снимките от местопрестъплението. Кръвта бе оплискала целия под, стените, завесите на шкафовете, хладилника и дори екрана на телевизора, на който се виждаше кадър от стара комедия с Лаурел и Харди. Но как би могла кръвта от толкова тежък инструмент, използван за вадене на пънове и коренища, да създаде подобни шарки по стената и тавана?
Излязох и тръгнах към задния двор на Лабиш. От крана, до който бяха заловили Лети, капеше вода; в стария варел, където се бе опитала да изгори халата и обувките си, сега тлееха сухи листа; около къщата растяха рози и гардении, а по покрива и близките дъбове притичваха катерици.
Къщата бе овехтяла, проядена от термити, с олющена бяла боя, потъмняла от пушека на горящи стърнища, но все пак си оставаше чудесно място за живеене, късче история отпреди Гражданската война. Само че Лети не беше тук да й се радва; беше зачеркнала целия си живот, за да убие едно нищожество като Вейчъл Кармауч.
— Имаш ли си причини да дебнеш около къщата ми? — прозвуча зад мен нечий глас.
— Какво има, Пейшън? — попитах аз.
Обърнах се и я видях да стои, подпряла на кръста костеливите си ръце.
— Клит рече, че го смяташ за извратен тип. Била съм прекалено млада за мъж на неговата възраст.
— На всички жени казва същото. Кара ги да го съжаляват.
— Какво търсеше в къщата на Кармауч? — попита тя.
— Един мой стар черен приятел си спомни, че двете с Лети сте били неразделни. Видиш ли едната, все едно си видял и другата, така рече.
— И какво?
— Какво правеше ти онази вечер, когато се гътна Кармауч?
— Прочети протоколите от съда. Не ми се върви пак по утъпкани пътища. Чакай и аз да те питам нещо. Да не би да имаш нещо против срещите ми с твоя приятел, защото съм креолка?