— Питайте ме как му е избила окото. Отговарям: вероятно е имала сила за трима мъже. Може и да е била дрогирана.
— В кръвната проба не пише такова нещо.
— Тогава не знам.
— Имаше ли второ оръжие, докторе?
— Всичко съм писал в доклада. Ако искате да помогнете на онази жена, молете се за душата й, защото не вярвам на приказките, че в смъртното отделение човек се превъзпитавал.
— Мисля, че кръвта по тавана е плиснала от острието на нож, бръснач или сърп — казах аз.
Лицето му стана мрачно; Коул се озърна към жена си и вкопчи пръсти в лакътя ми.
— Елате насам — каза той и ме дръпна към камионетката.
— Извинете, бихте ли ме пуснали, доктор Коул?
— Чуйте какво ще ви кажа, мистър Робишо. Познавам роднините на Вейчъл Кармауч. Те не заслужават да страдат повече от онова, което изтърпяха. Патологът не е длъжен да сипва сол в раните на живите. Разбирате ли ме, сър?
— Значи излъгахте на аутопсията?
— Мерете си думите.
— Значи наистина е имало второ оръжие? Което означава, че може да е имало и втори убиец.
— Той бе сексуално осакатен. Докато е бил жив. Има ли значение какво оръжие е използвала? Жената е ненормална. Да я спасите ли се опитвате? Къде ви е здравият разум, човече?
По залез-слънце Батист ми телефонира от кея.
— Дейв, тука те търси един човек, ама не иска да дойде в къщата.
— Защо?
— Чакай малко. — Чух го как остави слушалката, отдалечи се и пак я взе. — Вънка е и не ме чува. Като го гледам, много тъжен човек, нещо не му е наред с лицето.
— Да не би да се казва Майк, Мика или нещо такова?
— Ще го питам.
— Недей. Идвам веднага.
Слязох надолу към кея. Между короните на дърветата висеше пурпурна мараня, птиците се рееха по вятъра, долитащ откъм изсъхналите кипариси в блатата. Шофьорът на Кора Гейбъл се подпираше на парапета в края на кейчето и гледаше реката, извърнал лице към сенките. Беше запретнал ръкави и по бицепсите му се виждаха татуирани зелени и червени змии, впили зъби в опашките си.
— Вие сте Мика, нали? — казах аз.
— Точно така.
— Мога ли с нещо да ви помогна?
— Надявам се да помогнете на мис Перес.
— Съпругата на Джим Гейбъл?
— Предпочитам да използвам артистичното й име. Трябвало е той да вземе нейното, а не обратното.
Дясното му око искреше едва различимо под възловатия израстък, който деформираше половината му лице и оголваше зъбите в ъгълчето на устните. Косата му беше с цвят на слама, грижливо подстригана и сресана, сякаш с грижи за себе си можеше някак да заличи злата шега на природата.
— Става дума за един хиподрум — каза той. — Близо до град Луна Мескалеро, Ню Мексико.
— Моля?
— Мистър Гейбъл я накара да купи терен там. Ще строи хиподрум. От години го е замислил. Аз съм роден там. Бях пияница, панаирджийско посмешище, преди тази жена да влезе в живота ми.
— Личи си, че е необикновена жена — казах аз.
Той завъртя лице към електрическата светлина и ме погледна право в очите.
— Излежал съм девет месеца, мистър Робишо. Пращаха ни на работа по пътищата. Един ден се спречках с надзирателя, той ме дръпна зад камиона и почна да ме пердаши с палката по главата. Когато се опитах да стана, той ме заплю, срита ме в ребрата и продължи да удря, докато заплаках. Мис Перес видяла това от верандата си. Позвънила на губернатора на Ню Мексико и заплашила, че ще нахълта с журналисти при него и ще му удари плесница, ако не бъда освободен. Даде ми работа и къщичка с климатик, докато другите хора крият децата си от мен.
— Не знам какво мога да сторя, Мика. Ако Джим Гейбъл не е нарушил закона…
Той захапа палеца си, после каза:
— Мъж, който не уважава една жена, няма да уважава и друга.
— Моля?
Мика пак се загледа към сенките, поклащайки глава напред-назад, сякаш търсеше най-меките думи.
— Той говори непочтително за мис Перес пред други мъже. И не само за нея. Бутси ли се казва съпругата ви?
— Да — отговорих аз и усетих как се обтяга кожата по слепоочията ми.
— Каза за нея мръсни неща пред един полицай на име Ритър. Присмиваха й се.
— Мисля, че е време да си вървиш.
Мика разпери длан, огледа я и избърса някакво петънце.
— И от по-хубави места са ме пъдили. Идвам тук заради мис Перес. Ако не искате да защитите жена си — ваша воля, по дяволите.