— Моля?
— Пикае ми във филодендрона.
Последвах я в къщата. Вътре беше приятно, навсякъде имаше саксии със зеленина и светли плоскости, за да подсилват оскъдните слънчеви лъчи, проникващи през дърветата. Кони мина в кухнята, сипа в миксера сладолед и добави вишни, портокалови резенчета и чаша бренди. Включи го и ме погледна с усмивка.
— Нямам много време, Кони — казах аз.
— Трябва да го опиташ.
— Не пия.
— Това е десерт.
— Дай да чуя записа, ако обичаш.
— Ама ти наистина си бил голям сухар — каза тя. После лицето й стана загрижено, сякаш дълго бе репетирала точно това изражение. — Слушането едва ли ще ти е много приятно, та исках малко да си подсладиш преди това.
Тя извади от едно чекмедже касетофон с батерии, сложи го върху кухненската маса, натисна бутона с палец и заби поглед право в очите ми, докато от говорителя се раздаваха гласовете на Дон Ритър и мъртвия Стив Андрополис.
Аз стоях до замрежения прозорец, гледах към езерото и слушах как Андрополис описва последните часове на майка ми и далаверата с проститутки, която бе довела до смъртта й.
Исках да се откъсна от думите, да заживея с вятъра между дърветата и леките вълнички по езерото, да слушам далечните глухи удари на лодка по дървен кей или пък просто да гледам дебелите ръце и хлапашката физиономия на Клит, който мяташе въдица в здрача и плавно придърпваше примамката.
Но макар да беше паразит, който само използва и никога сам не пристъпва към действие, Андрополис се оказа такова зло, че дори от гроба можеше да нанесе удар.
— Онези, дето я очистиха, не бяха ченгета — говореше гласът на Андрополис. — Бяха охранители или нещо подобно. Тя ходеше с един тип на име Мак. Разправяше на всички, че бил крупие, но всъщност й беше сводник. Само че двамата с майката на Робишо, ако наистина му е била майка, налетяха на когото не трябва.
Сякаш през опушено стъкло виждах как вятърът вее над черен път сред море от тръстика. В небето прииждаха черни облаци; на метален стълб пред танцовия салон се въртеше червено-бяла неонова реклама. Зад салона имаше редица къщурки, напомнящи някогашни робски жилища, и на всяка малка веранда светеше синя крушка. Като в забавен кадър виждах как майка ми, затлъстяла от бира, води някакъв пиян мъж към една от къщурките. Върху джобчето на ризата му лъщеше значка. Спряха под крушката и тя започна да го целува, плъзгайки ръка надолу към слабините му.
После се озоваха вътре, охранителят вече беше гол, подпрян на лакти, притискаше тялото й върху зацапания дюшек и блъскаше желязната рамка на леглото в дъсчената стена. Край прозореца с грохот прелетя влак, натоварен с рафинирана захар от фабриката.
Точно когато охранителят взе да свършва, озъбен като маймуна, вратата на къщичката се отвори, Мак влезе вътре и щракна лампата. Тясното му мустакато лице изглеждаше жестоко и съсредоточено. Беше с островърхи каубойски ботуши, раирани панталони, двуцветно спортно сако и килната мека шапка. Измъкна изпод колана си малък никелиран револвер и го насочи малко встрани от стреснатата двойка върху леглото.
— Значи само обслужваш масите, а? — каза той на майка ми.
— Слушай, приятел, това си е сделка в брой. Не се стягай — каза охранителят, после закри слабините си с чаршафа и се търкулна настрани от огневата линия.
— Не видя ли халката на пръста й? — попита Мак. — Не разбра ли, че си тръгнал да плевиш чужда градина?
— Хей, недей да го сочиш това към мен. Хей, няма проблеми. Тъкмо днес получих заплата. В портфейла е. Вземи я.
— Ще си помисля. На колене.
— Недей, човече.
— Преди малко бях в кенефа. Опръсках си ботушите. Ей тук, на връхчето. Искам да го лъснеш… Не, с езика.
После Мак се наведе и притисна дулото в потната коса на голия мъж, докато онзи лижеше ботуша му.
Кони Дезотел изключи касетофона.
— Както изглежда, работата свършила зле — каза тя.
— Охранителят се върнал с още един приятел да отмъсти.
— Глупости — възразих аз.
Тя сложи на масата две панички от сладоледовия десерт.
— Защо?
— Първия път Андрополис ми каза, че убийците били ченгета, а не охранители. Андрополис работеше за джаканосите. Каквото е знаел, трябва да идва от тях. Става дума за подкупни ченгета.
— А, за това става дума в другата касета. Охранителят бил от рода Джакано. Далечен братовчед, но все пак роднина. По времето, когато се смята, че е убита майка ти, работел за една охранителна фирма в Алджиърс.