Далече отвъд езерото слънцето се превръщаше в мътна червена жарава между дърветата.
— Ето какво ще ви кажа, мис Дезотел — започнах аз и се обърнах.
— Кони — поправи ме тя и се усмихна само с очите.
Сетне зяпна и пребледня, когато чу думите ми.
Слязох през сенките по насипа, качих се в лодката и включих двигателя. Клит скочи до мен и лодката се разлюля, но аз потеглих, без да го чакам да седне.
— Какво стана вътре? — попита той.
Бръкнах в сандъка, извадих кутия бира и му я подхвърлих, после увеличих скоростта.
Беше почти тъмно, когато навлязохме в канала. Въздухът беше горещ, из небето кръстосваха облаци птици, възбудени от далечния мирис на дъжд в сухите тръстикови ниви. Изкарах лодката на плиткото, изключих двигателя, вдигнах перката над водата, метнах спасителните жилетки на брега, грабнах сандъка с лед и нагазих в тинята.
— Ще ми кажеш ли? — обади се Клит.
— Какво?
— Как мина там горе.
Лицето му беше кръгло и омекнало, с алкохолен блясък в очите.
— Казах й, че ако Дон Ритър повтори тия лъжи за майка ми, ще му натъпча касетата в задника с верижен трион.
— Брей, дали ти е схванала тънкия намек? — рече той, после ме сграбчи за врата с грамадната си ръка и лъхна насреща ми тежък мирис на спиртоварна. — Ще разберем кой е сторил зло на майка ти, Жилка. Но ти не си палач. Когато онези типове си отидат, няма да ти тежат на съвестта. Стари приятели сме, недей да ми възразяваш.
И пръстите му стиснаха още по-здраво.
На другата сутрин се събудих преди изгрева от трополене на дъжд и бучене на лодка по реката. Сварих си кафе и закусих на кухненската маса, после наметнах дъждобрана и слязох в сивия сумрак към магазинчето да помогна на Батист.
— Дейв, когато пристигнах, видях до кея един човек с лодка върху влекач — каза Батист. — Слязох от колата и той понечи да тръгне към мен, после се завъртя и потегли. По-късно видях да минава лодка. Мисля, че беше същият.
— Кой беше? — попитах аз.
— За пръв път го виждам. Май ме взе за някой друг. Да не е търсил теб, а?
— Какво толкова е станало, Батист?
— Очите ми вече не ги бива много, ама на таблото в колата му имаше нещо лъскаво. Хромирано. Като пистолет.
Включих крушките над кея и погледнах през мрежестата врата към дъжда над реката и мъглата между кипарисите и върбите в мочурището. После видях, че една от лодките, които давах под наем, се е откъснала и течението я влачи покрай прозореца.
— Ще отида да я хвана — обади се Батист зад мен.
— Не, аз вече съм мокър.
Отвързах друга лодка, включих двигателя и потеглих надолу. Когато отминах завоя, видях изтърваната лодка сред островче от водни лилии близо до няколко кипариса.
Но не бях сам.
Зад мен изрева двигател и от блатото изскочи алуминиева моторница, боядисана в зелено.
Мъжът на носа беше висок, тъмнокос и блед, облечен с подгизнали джинси и тениска. Носеше сламена шапка с черна панделка и по лицето му се стичаха капки вода. Той изключи двигателя, бавно навлезе между лилиите и спря на сантиметри от моята лодка.
Опря длани върху бедрата си, погледна ме и зачака с безизразна физиономия, сякаш вече беше задал въпрос.
— Интересна пушка имаш на седалката — казах аз.
— „Ремингтън дванайсет“ — отговори той. — Малко съм го усъвършенствал.
— Забранено е да се реже цевта — усмихнах се аз и почнах да връзвам въжето на изтърваната лодка за кърмата на моята.
— Знаете ли кой съм? — попита човекът.
Очите му бяха тъмносини като мастило. Той извади шарена кърпа от задния джоб и избърса лицето си, после вдигна очи към сивото небе и мокрите клони.
— По нашия край рядко чуваме акцент от Кентъки — казах аз.
— Вчера някой стреля по мен. Извън Ню Орлиънс.
— Защо го казваш на мен?
— Вие им пуснахте мухата, че ще ги издам. Гадна постъпка, сър.
— Аз пък чух, че си убивал хора по крайбрежието. Имал си проблеми много преди да дойдеш в Луизиана, Джони.
Очите му се присвиха, като чу името. Устата му беше женствена и някак не пасваше на широките рамене и яките бицепси. Той се загледа някъде настрани и подви устни, преди да заговори.
— Хубаво място. И аз бих искал да си намеря нещо подобно. Питате за онзи от Санта Барбара? Беше изнасилил четиринайсетгодишно момиче в един лунапарк в Тенеси. Детето едва не умря от кръвоизлив. Съдията му даде две години условно. Какво щяхте да сторите на мястото на бащата?