— Какво има, Клит?
— Не знам. Май нямаше смисъл да ти се обаждам. Може би трябваше просто да вдигна с три-четири пункта борсовата цена на уискито.
— Обади ми се Кора Гейбъл. Две тъпи ченгета от Ню Орлиънс пребили шофьора й. Толкова го уплашили, че не посмял да предяви обвинение.
— Значи Джим Гейбъл иска да го пропъди?
— Шофьорът се връщал, след като бил предал на Белмънт Пъг петиция за помилването на Лети. Може би предупреждението е за Кора.
— Какво общо може да има Гейбъл с Лети Лабиш?
— Не знам. Ще ми кажеш ли защо ме повика?
Връзката им започнала съвсем случайно. Една вечер Клит наминал към къщата и я видял да носи в градината две кофи вода от кухненския кран.
— Къде ти е маркучът? — попитал той.
— Момчето, дето коси тревата, го сряза с косачката — отговорила тя.
Той се заел да помага и двамата се измокрили доста, докато поливали лехите с пъпеши и ягоди под пламналото вечерно небе. Лицето й било зачервено, вятърът веел роклята й, когато се привеждала над браздите. Клит отскочил до кухнята да й донесе чаша вода.
Докато пиела, тя го погледнала над ръба на чашата. Кожата й била прашна, връхчетата на гърдите лъскави и златисти в лъчите на залеза. Тя отметнала косата си и я вдигнала на тила.
Той докоснал с пръсти заобленото й рамо и рекъл:
— Силна жена си.
— Дебелана.
— Не и за мен — отвърнал Клит.
Тя отметнала мълчаливо кичур коса от ъгълчето на устните си и го погледнала право в очите, сякаш знаела за какво си мисли.
— Много пия — добавил той. — Заради една престрелка си загубих значката. По едно време бях охранител при Сали Дио в Рино.
— Не ме интересува.
Тя вирнала лице срещу вятъра и пак го погледнала в очите.
— Бившата ми жена разправя, че предпочита дружеството за защита на животните — казал той.
— Пет пари не давам за чуждите приказки.
— Миришеш на ягоди.
— Защото сме в ягодова леха, Клит.
Тя притиснала меката извивка на сандала си в твърдата му обувка.
Качили се на третия етаж и се любили върху грамадно месингово легло, обкръжено от три вентилатора. Тя свършила преди него, после го яхнала и свършила още веднъж, като през цялото време го галела по лицето. По-късно лежала до него и изследвала тялото му с връхчетата на пръстите си, докосвала члена му като източник на някаква странна мощ и това го карало да я гледа озадачено.
Поискала да й разкаже как е било в морската пехота и във Виетнам, как веднъж налял цял бидон течен сапун в мъжката тоалетна на автогарата, как израснал в Айриш Чанъл, как натрошил с камъни парника на една жена, след като го поканила на сладолед, а се оказало, че дава сладоледа през задната врата като милостиня на дрипавите улични хлапета.
— Аз съм професионален неудачник, Пейшън — заявил той. — Не го приемай за скромност, то си е чистата истина. Виж, Дейв е друга работа.
Тя се притиснала към него и го целунала по гърдите.
Той отсъствал два дни, а на третия застанал пред къщата призори и сърцето му заподскачало още преди вратата да се отвори. Тя се любила с него ненаситно, стягала го с бедрата си като в клещи и тихичките й писъци до ухото му звучали като заклинания.
Две седмици по-късно той седял в кухнята, на масата пред него имало празна чиния и синьо-бял кафеник, а Пейшън плакнела подноса на мивката.
Той плъзнал пръсти през косата си и рекъл:
— Мисля, че търсиш отговора у мъж, дето няма какво да отговори.
Тя мълчала. Той се усмихнал тъжно.
— Имам късмет, че ми дадоха разрешително за детектив, Пейшън. Като ме видят, ченгетата в Ню Орлиънс минават на отсрещния тротоар. Работил съм такива неща, с които се хващат хора, прогонени от чуждестранния легион.
Тя застанала зад него и размачкала раменете му с яките си ръце. Гърдите й го докосвали по тила.
— Утре сутрин съм на доктор. После искам да ида на свиждане със сестра си.
Клит допи сиропа и разклати леда на дъното.
— Тя ми разправи подробно какво вършел Кармауч с нея и Лети. Би трябвало да измъкнат тоя тип от гроба и да го влачат по всички улици на Бейтън Руж — каза той. После се замисли и лицето му стана разсеяно. — Пейшън го оставяла да се изтощи с нея, та да е по-леко на сестра й.