— Избий си го от главата, Клит.
— Смяташ ли, че ми върти номера?
— Не знам.
— Дай още един сироп — поръча той на бармана.
След работа Бутси ме чакаше на паркинга.
— Да те черпя ли една вечеря, приятел? — рече тя.
— Какво става?
— Просто рекох да видя дали още мога да забърша някое ченге.
Потеглихме към „Льо Розие“ и си избрахме маса в дъното. В градината зад нас растяха рози и бамбук, а в сенчестите места между тухлите се зеленееше мента.
— Станало ли е нещо днес? — попитах аз.
— На телефонния секретар имаше две послания от Кони Дезотел. Май не ми се харесва да те търсят жени.
— Сигурно ме е сбъркала с някой друг.
— Извинява се, че те е обидила. За какво става дума?
— Онзи Ритър от борбата с порока беше записал разпит на някой си Стив Андрополис. На касетата имаше куп лъжи за майка ми.
Бутси лапна късче месо и бавно почна да дъвче. Очите й потъмняха.
— Защо го е направила?
— Питай нея.
— Непременно — съгласи се тя.
Понечих да отговоря, но я погледнах в лицето и предпочетох да премълча.
Но волева и решителна жена като Кони Дезотел не се отказваше лесно от намеса в една ситуация, която по някакъв начин засягаше интересите й.
На другата вечер черният крайслер на Белмънт Пъг, следван от цял керван политически навлеци и паразити, спря край кея. Излязоха от колите сред облаци прах и запримигваха срещу лятното слънце. За разлика от всички останали, Белмънт бе очевидно трезвен. Докато приятелите му се отправяха към магазинчето да търсят сандвичи и бира, Белмънт тръгна през дъбовете нагоре, където събирах листа с греблото. Лицето му беше сериозно и мрачно, шарената сянка трептеше по раирания му костюм и сивата каубойска шапка.
— Защо не приемаш извинението на онази жена? — попита той.
— За Кони Дезотел ли говориш?
— Не е искала да хвърля кал върху майка ти. Смятала, че просто си върши работата. Поне веднъж й повярвай, синко.
— Добре де, приемам извинението. Предай й това, ако обичаш. Чудя се само как е накарала цял губернатор да търчи като куриер.
Той свали шапката си и избърса подплатата с кърпа. Стоеше с изпънати рамене и профилът му се очертаваше на фона на блесналата река. Отдавна не се беше подстригвал и това му придаваше достолепен селски вид. Кой знае защо си припомних младия идеалист отпреди много години, който всеки ден вършеше по едно добро дело и научаваше нова дума от енциклопедията.
— Корав човек си, Дейв — проговори той. — Де да бях като теб. Нямаше от сутрин до вечер да си блъскам главата заради онази жена в смъртното отделение.
Изправих греблото и се подпрях на дръжката. В сянката беше прохладно и вятърът клатеше клоните над главите ни.
— Спомням си как един тип ти предложи десет долара, за да минеш на изпита по математика вместо него, Белмънт — казах аз. — Парите много ти трябваха. Но го прогони от стаята.
— През почивните дни кафето не работеше — отвърна той. — От петък на обяд до неделя вечер двамата с теб карахме на кутия виенски кренвирши, буркан фъстъчено масло и пакет солени бисквити.
— Бил съм свидетел на две екзекуции и съжалявам. Замесиш ли се веднъж в такова нещо, вече не си същият.
— Преди много време баща ми каза, че ще стана или проповедник, или пияница и женкар. Сутрин се будя и нямам представа кой съм. Не ме поучавай, синко.
В дрезгавия му глас звучеше необичайно за него униние.
Погледнах към кея, където приятелите на Белмънт пиеха бира под навеса. Единият беше дребен, мургав мъж с мустаци, заоблена брадичка, зализана коса и дълъг крив нос.
— Онзи там е Суки Мотри — подхвърлих аз. — Разправят, че държи игралните автомати.
— Всичко е сделка. Хората искат пари за училищни автобуси, но не искат да плащат данъци. Мене ако питаш, най-добре да използваме парите на дявола срещу него. Така типове като Суки влизат в играта.
Не отговорих и Белмънт добави:
— Много хора си мислят, че Ърл Лонг беше просто невеж селяк. Но не знаят какви добрини вършеше. Цяла тайфа черни жени завършиха новия курс за медицински сестри и веднага откриха, че за тях няма работа. Чул Ърл за това и рекъл, че иска да посети щатската болница. Обикаля той, ръкува се с всички наред, наднича в операционните, пуска водата из тоалетните, после събира цялата болнична администрация и заключва вратите. Срамна гледка видях тук, казва. Бели сестри да се грижат за черните пациенти, да им изнасят подлогите и не знам какво още. Туй няма да го търпя. Или ще наемете черни сестри, или до един изхвръквате от работа. Само след седмица в щатската болница имало двайсет и пет черни сестри.