— Хубава приказка — кимнах аз.
— На човешкия род само приказките са му останали, Дейв — отвърна той. — Просто трябва да откриеш коя ти харесва и да се вкопчиш в нея.
— Ще екзекутираш ли Лети Лабиш?
Той си сложи шапката и тръгна надолу към групата, размахвайки ръце като бродещ фокусник.
14.
На юг от нас, в трудовото градче Гран Боа, един млад адвокат, завършил право само преди две години, подаде от името на местните жители жалба срещу голяма нефтена корпорация. Местните жители бяха предимно каджуни и индианци от племето хума — неуки, неквалифицирани, бедни, без политическо влияние и подозрителни към съдебната система. С две думи, идеално място за изхвърляне на нефтените отпадъци от една голяма рафинерия в Алабама.
Ръководството на компанията не оспори, че ямите с отпадъци съдържат бензен, сероводород и арсеник. Не се и налагаше. Преди години, по време на енергийната криза, Конгресът бе направил за нефтената промишленост огромни изключения от правилата, ограничаващи другите отровни отпадъци. И второ — в щата Луизиана нефтопродуктите не са обявени официално за опасни вещества.
Сега щатът, нефтената корпорация и община Гран Боа се съдеха, а прокуратурата на Кони Дезотел приемаше заявления от тамошните жители, които твърдяха, че децата им страдат от световъртеж, зачервени очи, кожни обриви и толкова тежка диария, че трябвало да си носят кофи в колите.
Две семейства от Гран Боа се бяха преселили в Нова Иберия и сега живееха до пътя край реката, недалече от нощния клуб на Пейшън Лабиш. В понеделник Хелън Соало получи задачата да откара до домовете им Кони Дезотел и нейния помощник.
По-късно тя ми разказа за странното поведение на Кони Дезотел, макар че нямаше представа на какво се дължи.
Тази сутрин беше валял проливен дъжд, после вятърът спря, слънцето се превърна в ярко бяло кълбо сред небето, изпари водата от нивите и създаде купол от жарка задушна влага, от която човек имаше чувството, че из дрехите му пъплят мравки.
Климатикът в патрулната кола задрънчал, после изпъшкал и млъкнал. Кони Дезотел свалила белия си жакет, сгънала го в скута си и се помъчила да запази достойнство, докато помощникът непрекъснато бъбрел на задната седалка. Блузата под мишниците й потъмняла от пот, а в очите й взели да се разгарят враждебни пламъчета.
За момент помощникът прекъснал монолога си, сдъвкал ментов бонбон и пак започнал.
— Защо тия хора от Гран Боа не се преселят на място, където няма нефтена промишленост? Нека станат китоловци в Япония. Как може цял живот да са вършили черната работа в нефтените заводи, а една вода с лед да не могат да си направят без подробни инструкции? — В колата царувало мълчание и той приел това като знак, че не са го разбрали, затова продължил: — Индианците хума не харесват нефтените отпадъци. Но искат да строят казина и да пристрастяват народа си към хазарта. Мене ако питате, една водородна бомба им трябва.
— Не искам да засилвам раздразнението ти, Малкълм, но би ли млъкнал, ако обичаш? — казала Кони.
— Искате ли да пийнем по нещо студено? — попитала Хелън.
— Да, моля — казала Кони.
Докато отбивали към нощния клуб на Пейшън, слънцето се скрило зад буреносен облак и над полето паднала сянка. В клуба бръмчали и четирите вентилатора по ъглите на дансинга, а един вехт климатик, закрепен на изрязан отвор в задната стена, бълвал към бара поток хладен въздух.
Кони седнала на една табуретка, затворила очи и подложила лице на студения вятър.
Хелън надникнала към съседното помещение и подвикнала:
— Хей, Пейшън, имаш клиенти.
Кони отворила очи и с безизразна физиономия се завъртяла към Хелън.
— Това заведение е на сестрата на Лети Лабиш — казала Хелън. — Познавате ли я?
— Не.
— Стори ми се, че името ви е познато или нещо такова.
— Да, чувала съм името — отвърнала Кони. — Но това не значи, че я познавам.
— Да, госпожо — съгласила се Хелън.
— По-добре да си тръгваме — предложила Кони.