— Ритър?
— С какво мога да ви услужа, шерифе? — раздаде се гласът на Ритър.
— Слушай и си затваряй устата. Ти си подготвил убийство на човек, задържан в моя затвор, а едва не уби и един от сътрудниците ми. Стъпиш ли пак в моя район, ще намеря начин да пратя зад решетките скапания ти задник. А дотогава се моли да не те докопам… Още ли е там онзи от вътрешния отдел?
След кратко мълчание прозвуча втори глас:
— Да, сър, тук съм.
— Ако вестникарите лочат онази помия, с която опитвате да прикриете цялата гадост, това си е тяхна работа. Но или ще разследвате работата до дъно, или ще пусна по Интернет открито писмо, за да уведомя всички полицейски служби в страната какви ги вършите. Между другото, продиктувайте ми името си буква по буква.
След като шерифът затвори телефона, забелязах по гърлото му червени петна.
— Това кръвно ще ме вкара в гроба — рече той.
— Съжалявам, че стана така. Нямах видимост за стрелба.
Той изпи чаша вода, въздъхна дълбоко и погледът му се спря върху лицето ми.
— Значи мозъкът на Бургойн те оплиска, така ли?
— Да.
— И на мен ми се случи в Корея. Човекът беше пленник, тъкмо го водех в тила. После ставах нощем да се къпя, плувах в океана и вършех всякакви щуротии. Какъв е изводът? По-добре него, отколкото мен.
Той положи длан върху рамото ми и почна да го размачква като спортен масажист.
Тази вечер един рибар край езерото Калкасио, близо до границата с Тексас, видял как някакъв човек паркирал бял автомобил край водата и понечил да си тръгне. После човекът се озърнал назад, като че бил забравил нещо или спорел с някого и не искал да му остави последната дума. Събрал наръч изхвърлени от вълните клони, сухи водорасли и пожълтели вестници, и натъпкал всичко това през прозорците, като извръщал глава, за да се предпази от праха. Изтупал ръцете и ризата си, после извадил от жабката сигнална ракета и я запалил. След това методично подпалил вътрешността на колата и се отдалечил тъкмо преди пламъците да лумнат над покрива. Метнал ракетата в езерото и си тръгнал по пътя.
На другата сутрин, в петък, колата бе разпозната — същата, с която избяга Джони Ремета.
Зарязал я е до тексаската граница, казах си аз. Значи е бягал от Луизиана и не е искал да товари федералния бюджет с междущатски превоз на краден автомобил.
Добре. Беше ми писнало от Джони Ремета.
Помъчих се да забравя, че има коефициент на интелигентност 160. Че е точно в стила му да подпали крадена кола на щатската граница, за да мислят хората, че е избягал.
Обаждането дойде по пладне.
— Защо го направихте? — попита той. — Имам предвид защо дойдохте под куршумите да ме пуснете?
— Не е твоя работа защо правя каквото и да било — отговорих аз.
— Никога не съм виждал някого да постъпва така.
— Ти си избягал престъпник. Аз съм полицейски служител. Не си прави погрешни изводи, Джони.
— Обадих се да ви благодаря. Ако не искате благодарност от мен, ваша си работа. Но с вас имаме общ интерес, мистър Робишо.
— Не, нямаме. Избий си го от главата. Дойдеш ли отново насам, пак ще попаднеш в затвора.
— Вие търсите убийците на майка си. Така разправят хората. Смятате, че са същите, които се опитаха да ме застрелят.
Докато го слушах, аз размахах ръка към Хелън Соало и й посочих телефона, за да проследи връзката.
— Когато за пръв път дойдох в Ню Орлиънс, срещнах Джими Фигорели — продължаваше Ремета. — Той каза, че ако искам работа, трябва да си наема пощенска кутия и да оставя бележка с номера за някой си М. Г. в едно кафене срещу открития пазар на улица Декатур. Сложих листче с номера в плик, написах отвън М. Г. и го дадох на черната касиерка в кафенето. Докато излизах, тя каза: „Маги закусва тук само през почивните дни. Тогава ще й го дам, бива ли?“.
— Записвам — казах аз. — Говори малко по-бавно.
— Въдица ли ми пускате?
Да сменя темата, помислих си аз и попитах:
— Колко беше авансът?
— Не съм казвал, че е имало аванс. Сър, не съм казал нищо, което да ви подскаже, че съм извършил престъпление.
— Не подпали ли колата, за да си мислим, че си избягал от щата?
— Замислих се за онези ченгета, които ме държаха окован, докато снайперистът се мъчеше да ми изключи мотора. Така го наричат. Използват куршум с рязан връх или със стоманена обвивка, за да прекъснат бушона в главата ти. Ако човек е въоръжен, моторът му се изключва и всички мускули спират… Както и да е, колата им изгоря. Да си купят нова… А, и между другото, напразно махнахте на онази полицайка да проследи връзката. Обаждам се от клетъчен телефон.