— Много мило от твоя страна — произнесе Хелън, като пристъпи до нея и опря длани върху плота на бара. — Да не би случайно да говорим прекалено сложно за теб? Става дума за съзаклятие и поръчково убийство. В смъртното отделение вече има една жена. Искаш ли да й правиш компания?
Маги пак вдигна чашата си и отпи глътка чай. Загледа се как барманът отваря ролка монети по четвърт долар и ги изсипва в чекмеджета. После насочи очи към някакъв мъж, който броеше пачка еднодоларови банкноти. Млада негърка, седнала до бял мъж с костюм, тихичко си взе чантата и излезе на улицата. Маги Глик погледна стенния часовник.
— Жената от кафето срещу Френския пазар каза, че някога сте ходили в една и съща църква — казах аз.
Маги Глик врътна очи към мен и устните й се разтвориха леко.
— Ти не си убийца, Маги. Но някой те е използвал, за да поръча убийство. Мисля, че същият човек може да е замесен в смъртта на майка ми.
Тя продължи да ме гледа с унесени очи. За пръв път леко свъси вежди.
— Майка ти ли?
— Убили я две ченгета. Клъм Чевръстия се канеше да ги накисне. Ти си умна жена. Сама сметни колко е две и две.
Маги откъсна очи от лицето ми и се загледа право пред себе си в полумрака. Червеният блясък от неоновите тръби по стената се отразяваше в горната част на гърдите й. Опитваше се да не допусне до лицето си и следа от чувства, но видях как гърлото й леко се стегна, сякаш преглъщаше суха пуканка. За миг гърдите й рязко се надигнаха под блузата, после моментът отмина, лицето й стана каменно и червените петна по бузите й изгаснаха. Тя пак вдигна чашата, като я крепеше с пръстите на двете ръце, така че да прикрие устата си, и следващите думи прозвучаха съвсем неясно и тихо.
— Какво? — попитах аз.
— Махай се оттук. И недей да говориш за църквата, в която съм ходила. Имаш ли представа как са израснали другите хора? Едно време и ти идваше тук пиян, но не си спомняш. Смяташ ли сега, че имаш правото да си бършеш обувките в моя живот?
Тя се завъртя на табуретката и тръгна към аварийния изход в дъното. Дългите й крака леко се подгъваха върху високите токчета.
Може би само така си въобразявах, но ми се стори, че виждам влажен проблясък в ъгълчето на окото й.
Тази вечер отидохме с Бутси на кино в Нова Иберия, после на връщане си купихме сладолед и го изядохме на масата под мимозата в задния двор. Пред луната прелитаха облаци, а вятърът люлееше зелените тръстикови ниви.
— Изглеждаш уморен — каза Бутси.
— Не мога да проумея тази история — отвърнах аз.
— За майка ти ли?
— Всички пътеки водят обратно към един или друг вид проституция: Клъм Чевръстия, Муцката Дотрийв, Маги Глик, онзи разказ на Андрополис за номерата на Мак…
— В такъв свят живеят, Дейв — проституция, наркотици, кражби, всичко е част от една паяжина. — Тя погледна лицето ми и положи ръка върху моята. — Нямах предвид майка ти.
— Не, не е съвпадение. Джим Гейбъл… — При това име се поколебах, после я погледнах спокойно в очите и продължих: — Гейбъл и онзи Ритър от борбата с порока са се забъркали в проституцията. Родителите на Пейшън и Лети Лабиш бяха сводници. Кони Дезотел едва не напълни гащите, когато си помисли, че Пейшън я е разпознала. Всичко това е свързано по някакъв начин. Просто не знам как.
— Майка ти не е била проститутка. Не позволявай никому да го казва.
— Ти си истински приятел, Бутси.
Тя събра чиниите, после пак ги остави на масата и мина зад мен. Докосна с пръсти косата и врата ми, после ме прегърна през гърдите, притисна корем и бедра към гърба ми, а устните й плъзнаха по ухото ми.
По-късно, в спалнята, тя лежеше притисната до мен. Пръстите й опипваха раните от шрапнел, напомнящи пръснати по бедрото ми остриета от стрели. Завъртя глава и загледа как клоните на дъбовете и орехите се люшкат на фона на небето, хвърляйки лунни сенки из двора.
— Чудесно семейство имаме — каза тя.
— Така е — отвърнах.
Точно тогава зазвъня телефонът. Отидох да се обадя от кухнята.
Звънеше ми някакъв лекар от Нова Иберия.
— Преди малко линейката докара някой си Клит Пърсел. От дрехите му падна револвер.
— Той е частен детектив. Има разрешително за оръжие. Какво е станало?
— Може би ще е по-добре да дойдете тук.