— За малко ще отскоча до тоалетната — каза Бутси.
След малко видях през стъклото на предната врата как шофьорът Мика се зададе по тротоара, седна на ракитов стол в края на верандата и запали цигара.
Излязох навън и застанах до него. Мика пушеше с извърнато лице, без да дава признаци, че е забелязал присъствието ми. Макар че по челото му се стичаше пот, той беше облечен както винаги — с черно сако, стегната вратовръзка и закопчана догоре риза.
— Кора казва, че няма да предявиш обвинения срещу полицаите от Ню Орлиънс, които те пребиха — рекох аз.
— Не съм сигурен кои бяха. А и ще е само губи време — отвърна той и тръсна пепел в шепата си.
— Защо?
Мика леко завъртя глава и вратът му изшумоля като шкурка по колосаната яка.
— Имам досие — обясни той.
— Хиляди хора с досиета съдят системата. По нашия край това е едва ли не национален спорт.
— Ченгетата от Ню Орлиънс убиват собствените си доносници. Правят обири и убиват свидетелите. Върви да агитираш някой друг — каза той, после се приведе през парапета и изтръска пепелта от дланта си.
— От Гейбъл ли се страхуваш? — попитах аз.
Той изтупа малко пепел, която бе полепнала върху дрехите му. Косата му бе влажна от пот; дясната половина на лицето лъщеше като разрязана ягода.
Върнах се вътре тъкмо когато Бутси излезе от дамската тоалетна. Минахме през основното помещение към банкетната зала в дъното, където Джим Гейбъл, седнал на почетното място, наливаше вино в чашата на жена си.
— Джим каза, че се познавате — рече шерифът.
— Така си е — отвърнах аз.
— И с Бутси сме стари познайници. Още от времето, когато живееше в Ню Орлиънс — уточни Гейбъл и край ъгълчетата на очите му се появиха ситни бръчици.
— Май ти е горещо, Дейв. Свали си сакото — обади се кметицата.
Тя беше привлекателна, учтива и умна жена, държеше се искрено и без политическо двуличие. Но като гледах как се усмихва любезно на Гейбъл, докато той й налива вино, неволно се смаях от склонността на добрите хора да потискат своя инстинкт за самосъхранение, приемайки в средата си най-лошите представители на човешкия род.
В поведението му имаше нещо порочно, което не бих могъл да изразя с думи. Леко присви устни, когато вдигна гърлото на бутилката от чашата й. Взе розата, която плаваше в сребърна купа по средата на масата, изтръска водата и я сложи до чинията на кметицата. С две думи, хлапашкото му държание бе истинско оскърбление за интелигентността на една зряла жена. По време на разговора около масата езикът му често надникваше между зъбите, сякаш се канеше да заговори, после се усмихваше на някаква неизречена лукава мисъл, оставяйки събеседника си да се чуди какво е останало недоизказано.
Очите му непрекъснато се връщаха към Бутси, оглеждаха профила й, дрехите, залъка, който се канеше да лапне.
Когато разбра, че го гледам, по лицето му грейна сърдечна благожелателност, като че бе стар семеен приятел, с когото споделяме взаимна обич.
— Вие сте чудесни хора, Дейв — каза той.
Точно преди да сервират кафето, Гейбъл почука с лъжичка по чашата си.
— Госпожо кмет, шерифе, позволете ми да изложа деловата страна на нашето посещение. В момента разследваме онази каша на паркинга до Ачафалея. Очевидно има някакво нарушение на правилника. Това е наша вина, а не ваша. Просто искаме да знаете, че правим всичко възможно, за да изясним нещата… Дейв, искаш ли да кажеш нещо?
— Не.
— Сигурен ли си?
— Нямам нищо за казване, Гейбъл.
— Приятелите не си говорят на фамилия — укори ме той.
— Извинявай.
Гейбъл се усмихна и престана да обръща внимание на другите около масата.
— Ти май вдигаше тежести, а? — рече, но придружи думите си с недвусмислен жест, като че вдигаше чаша. — Винаги съм искал и аз да се заема.
— Напоследък нямам много време — отвърнах. — Още съм зает с онова разследване около Муцката Дотрийв. Помниш ли я? Черна проститутка, работеше за Клъм Чевръстия.
Той сви рамене.
— Не мога да си я спомня.
— Щом времето се захлади, бихме искали да поканим всички ви на градинско парти — обяви Кора Гейбъл. — Това лято беше ужасно горещо, нали?
Но Гейбъл не слушаше жена си. Беше отпуснал ръка върху покривката и ме гледаше право в очите. Имаше малки пръсти с грижливо подрязани розови нокти.