Реших непременно да разбера.
— Извинявай, че ти досаждам за такава дреболия — казах аз, когато успях да се свържа с нея по телефона.
— Радвам се, че ми позвъни, Дейв — отвърна тя.
— Имало е взлом в къщата на Пейшън Лабиш. Някой задигнал от гардероба й кутия със стари снимки.
— И какво?
— Пейшън ти била казала, че те е виждала на стара снимка. Има ли причина някой да краде подобно нещо? Например политически враг.
— Питай нещо по-лесно.
— Разбирам. Така или иначе, рекох си да проверя. Как си?
— Чудесно. Претрупана с работа и тъй нататък.
— Между другото, крадецът не е успял да задигне снимката. Тук е, при мен. На нея си заедно с родителите на Пейшън на Коледа през 1967 година.
— Може би. Не знам много за тях. Може да съм ги срещала веднъж-дваж. Дейв, когато моите политически противници искат да ме съсипят със снимки, разлепват ги по стените. Много поздрави на Бутси.
На другия ден следобед след дълго звънене успях да се свържа с Дейна Магели от полицията в Ню Орлиънс.
— Можеш ли да вземеш досието на някой си Аксел Дженингс? — попитах аз.
— Защо?
— Той, Дон Ритър и още един тип са обработили здравата Клит Пърсел близо до Кокодрай. Освен това мисля, че си струва да поогледате тоя Дженингс във връзка със смъртта на Бургойн.
— Дженингс да е застрелял собствения си партньор? Определено имаш оригинални идеи, Дейв.
— Можеш ли да измъкнеш досието?
— В момента е на бюрото пред мен. Тъкмо се канех да ти звъня заради Пърсел, Къде е той?
Хубаво се натресох!
Аксел Дженингс живееше в покрайнините, в малкото жълто бунгало на улица „Барон“, където беше израснал. Къщата имаше спретнат зелен двор, каменна веранда и алея с палми, които растяха между гаражите. Кварталът изглеждаше като някогашните квартали от времето на Втората световна война, когато хората косели тревата в събота вечер и слушали бейзболните мачове по радиоапаратите, оставени на отворените прозорци. Поне така твърдеше баща му.
Под командването на генерал Къртис Лемей бащата на Аксел бе пускал запалителни бомби върху обекти в Япония през периода между двата атомни взрива в Хирошима и Нагасаки. Атаките на Лемей не бяха свършили никаква работа. Едва след като втората атомна бомба изпари още един град, войната свърши. Повечето цивилни, особено разните миролюбци, нямаха ни най-малка представа какво е ставало там. Така твърдеше бащата на Аксел.
Аксел имаше три увлечения: огнестрелното оръжие, моделите на локомотиви и спомена за баща си, чиято армейска снимка държеше върху камината.
Членуваше в един стрелкови клуб в област Сейнт Чарлс. Почти всяка събота или неделя взимаше кутиите с ръчно напълнени патрони и трите си любими оръжия — пистолет четирийсет и пети калибър, карабина „Спрингфийлд“ с оптически мерник и цивилен вариант на автоматичната карабина М-16 — и отиваше да стреля по книжни мишени, закачени на тел пред землен насип.
Баща му често казваше, че тайната на добрата стрелба е просто да координираш прицела с ударите на сърцето и дишането си. Движението на куршума е математически предсказуемо и не зависи от друго, освен от законите на физиката. Просто трябва да превърнеш оръжието в продължение на кръвта, сухожилията и мисълта, тъй че движението на показалеца да създаде геометрично безупречно направление към целта.
Всичко е въпрос на ред и контрол.
Същото се отнася и до живота, казваше баща му. Хората вече не уважават властта. Трябва да си намериш водач, когото да уважаваш, и да заложиш цялата си вяра на него, както той залага на теб. Баща му наричаше това взаимност на личната чест.
Дневната и гостната на Аксел бяха претъпкани с електрически влакчета. Релсите минаваха по пода, масите и парчета шперплат, сложени върху дървени подпори. Лъкатушеха през картонени планини и миниатюрни гори, покрай водонапорни кули и мънички градчета; имаше фигурки на спирачи и кантонери, наслагани около релсите и стрелките, които отклоняваха локомотивите от сблъсък в последния момент, имаше звънци и мигащи светлини на прелезите.
Когато Аксел включваше всички влакчета едновременно, миризмите на топъл метал, смазка и нагорещени електрически вериги му напомняха чистия и остър барутен дъх на стрелбището.