Беше убил двама души със служебната карабина М-16, третия застреляха едновременно с Бургойн.
Преди първия случай си мислеше, че може да го мъчи съвестта.
Нищо подобно. Човекът имаше пълна възможност да напусне сградата. Вместо това пусна газовите кранчета и се накани да отмъкне детето си в гроба. Точно когато понечи да драсне клечка кибрит, на отсрещния покрив Аксел си пое дъх, бавно издиша и го простреля през двете слепоочия.
Трябва да вярваш в онова, което вършиш. Да се доверяваш на човека, от когото приемаш заповеди. И да не се оглеждаш назад. Така казваше баща му.
Сигурно е било страхотно да живееш през Втората световна война. Трудовите хора печелели добри пари, а за развлечение ходели на боулинг или играели шашки в кръчмите, вместо да смъркат кокаин в тоалетните; можело вечер да излезеш с момиче и да го изпратиш до вкъщи, без някакви изроди да ти крещят мръсотии от колите си; черните си живеели в отделни квартали. Хлапетата събирали стари вестници, железа и гуми, и ги мъкнели с колички до пожарната в помощ на военната промишленост. Врагът бил отвъд морето, а не по улиците на собствения ти град.
Момичето, с което Аксел се срещаше от време на време, една барманка на име Чери Бутера, каза, че бил потиснат, откакто Джими Бургойн загинал при престрелката край Ачафалея. Взел си няколко дни отпуск и двамата отскочили до Гранд Айл. Над залива имало буря, небето било зелено, кипналият прибой пожълтял от пясък.
— Отсреща има нацистка подводница — казал той. — Самолети на бреговата охрана са я потопили през четирийсет и втора. Жалко, че не съм живял тогава.
— Защо? — попитала тя.
— Щях да съм там. Да участвам във всичко.
Потеглили под дъжда обратно към Ню Орлиънс и пили по бира в една малка пицария на две пресечки от дома му. Банановите дървета се блъскали в стените на сградата, а сенките от неоновите реклами на витрината се стичали като водопад по лицето на Аксел.
— Някой ме следи — казал той.
— Упрекваш се, защото не беше там, когато застреляха Джими — рекла приятелката му.
Той се вторачил в нея, после извърнал очи и зареял поглед в пустотата. Обелил златистозеления етикет от биреното шише и смачкал парченцата на мънички топчета.
— Видях един човек да се навърта около прозореца ми. Тази вечер ни следеше по пътя.
— Пътят беше пуст, скъпи. Лошите хора се боят от теб. Всички го знаят.
— Жалко, че Джими го няма — рекъл той. — Как ми се иска да беше жив.
Един час преди полунощ двамата излезли през задната врата на пицарията и тръгнали по тясната уличка към колата му. Дъждовните струи се вихрели около уличната лампа, а палмовите дървета между гаражите се люшкали и тропали по дъсчените стени.
В сенките чакал човек с широкопола шапка и черен дъждобран с вдигната яка. Парчето дърво, което държал, било дебело, ръбесто и дълго около метър. По раменете и шапката му полепвали мокри листа, тъй че когато прекрачил напред, сякаш се отделило голямо парче от живия плет. Той завъртял дървото с две ръце като бейзболист и го стоварил право в лицето на Аксел.
Аксел рухнал по гръб върху кофите за боклук. По лицето му се стичали струи кръв и вода. Тогава човекът с широкополата шапка се навел и го ударил още веднъж, по гърлото и челюстта.
Когато се изправил, от периферията на шапката му течала вода. Лицето му се очертавало като тъмен овал на фона на уличната лампа.
— Плюй си на петите, ако не искаш същото — казал той на жената.
Тя се завъртяла и побягнала, хвърляйки погледи през рамо към човека с шапката. От локвите под краката й се разплисквали струи, обагрени в дъгоцветен блясък от примеса на бензин. Човекът захвърлил дървото в живия плет, после вдигнал шише от уиски и го строшил в стената на гаража.
Навел се над тялото на Аксел и светлината на лампата проблеснала върху назъбеното гърло от бутилка. Протегнатата му ръка беззвучно потънала в мрака, сякаш вършел нещо, което бил замислил отдавна и сега изпълнявал без гняв или изненада.
— Само много гадно копеле може да извърши подобно нещо, Дейв — каза Магели.
— Не е бил Клит.
— Откъде знаеш?
— Провери шофьора на Джим Гейбъл. Казва се Мика и лицето му е обезобразено.
— Защо поне веднъж не оставиш Пърсел сам да си оправя бакиите?
— Дженингс е мръсно ченге — казах аз. — Сам си го докара. Остави Клит на мира.
— Кажи го на Дженингс. Лекарите изнесоха всички огледала от стаята му.