Тру, не му харесваше те да влязат първи, но Вида имаше право. - Добре.
- По моя заповед на три- настоя Трей. - Три, две, едно.
Той отвори вратата и се втурна вътре с Даркнес по петите. Тру ги последва и така направиха и останалата част от екипа на целевата група. Вътрешността представляваше дълъг коридор, който водеше до стая, където се обработваха затворници. Минаха през няколко заключени врати, които бяха офиси и килери. Двойните метални врати, които водеха към вътрешността на затвора, се извисяваха напред.
Един пазач се обърна срещу тях и блокираше достъпа до вратите. Той беше блед и пистолетът му се разтресе в ръката му. - Спре те!
- Стой, нареди Трей с пистолета, насочен към главата на човека.
Пазачът спусна оръжието. - Не умирам заради Дил.
- Колко други има? - Даркнес използваше страшния си глас.
- Само Пол. Той изчезна, като каза, че нещо сериозно е прецакано в секундата в която ние разбрахме, че цялата целева група се появи тук.
Трей издърпа пистолета от ръката на охраната. - Без глупости. Какво по дяволите става тук?
- Това не е един от мъжете, които бяха дошли в Хомеланд, извика Смайли зад тях. - Още не съм го виждал.
- Къде е мъжа? - Даркнес хвана охраната за гърлото с една си ръка и го вдигна, докато не започна да се души. Върхът на щурмовата му пушка се заби в лицето на мъжа. - Имаш четири секунди преди да реша да те задуша или да пробия дупка в главата ти. Едно от тези неща ще се случи, ако не ми отговориш задоволително.
- Не знам, задави се пазачът. - Само един се върна. Той получи парите си и си тръгна, без да обясни защо няма затворник. Казаха ни просто да му платим. Не остана повече от пет минути. Бяха наети да доведат затворника тук. Дори не знам имената им и никога не съм ги виждал.
- Какво по дяволите? - Трей звучеше озадачено. - Те са били подизпълнители?
- Да. Мисля, че е така.
- Тук. - Даркнес смъкна мъжа и го бутна към един от членовете на екипа на оперативната група. - Гледай го.
Тру се отдалечи от групата и отвори вратите, вперил поглед в клетките в дългата стая.
Хората бяха заключени отвътре. Той пристъпи напред, гледайки надолу по редовете, търсейки аромата на мъжа, който е бил в дома му.
- Това ти ли си, 710? Дийн Поланитис изкрещя от килията си.
Тру се завъртя и изръмжа, докато се взираше в човека, който му бе причинил толкова много болка и нещастие. Той беше притиснат към решетките на клетката си, хвърляйки поглед към Тру със студена усмивка.
- Това си ти. Майната му знаех си. Все още си жив. Най-накрая сложи ли си лапите си на онази малка кучка, която работеше в Драквууд? Знам, че тя беше твоята слаба точка - усмихна се Поланитис. Ръмжеше на всички, докато тя не влезеше в килията ти. Тогава беше кротък като кученце, гледайки я.
Тру изръмжа. - Поланитис.
- Защо не се приближиш малко? Искам да разгледам добре животно, носещо униформа. Бялото ти отива повече.
- Ти изглеждаш по-добре затворен в клетка, носещ оранжево, отговори Тру.
Дийн Поланитис се поколеба. - Нещата може да са се оказали по-добри за теб, отколкото за мен, но поне аз не съм животно. - Той се засмя.
Ръцете на Тру изтръпнаха и той изръмжа, но той обърна главата си и постави гнева си под контрол. Вдигна очи и спокойно погледа Дийн Поланитис, но не се опита да тръгне след него.
- Ще ти кажа формулата за размножаването, която най-накрая открихме, ако ме измъкнеш оттук, обеща Поланитис. - Изпратих на имейла си копие от формулата в онлайн акаунт, когато я продадохме на някакъв голям играч. Той наистина искаше достъп до това лекарство, след като бе прочел за него. Той беше обсебен от лекарство, което щеше да действа на обикновените жени. Може да го дадеш на всяка кучка към която си привлечен и те ще те молят да ги чукаш. - Той изведнъж се ядоса. - Планирах сам да го използвам, докато не се озовах тук.
Даркнес се приближи малко. - Имаш точната формула на лекарството за разплод, която е насочена към човешките жени?
- Човешки жени, имитира го Поланитис смаян. - Мразя начина, по който говорите шибаняци. Всички те са кучки, нали? Казах на всички тук, че съм готов да направя сделка, за да се измъкна, но на тях не им пукаше, защото бяха твърде глупави, за да разберат какво им предлагам. Обаче вие знаете, тъй като вероятно сте го вземали. Успяхме да регулираме формулата достатъчно, че да няма болка за кучката, която я приема, но тя става толкова възбудена, че ще стисне крака ви, докато ви моли да бъде чукана.
Изражението му се промени от гневно до нещо почти весело. - Искаш ли сделка, човека лъв? Махнете ме оттук и можете да имате формулата. Искам пълно помилване и милион долара, изпратени в страна по мой избор. Такава без екстрадиция, разбира се. Обзалагам се, че искате доказателство. И като част от сделката, веднага след като вашият химик свърши всичко, искам да видя как вашият приятел животното яхва една жена, защото ме вбесява, че той не го е направи, когато исках. Попитайте тази кучка Шивър. Знам, че си я искал и знам, че този боклук ви е казал на вас задници за нашето местонахождение. Не е тук, така че е заключена някъде другаде. Искам да видя как я чукаш, докато кърви.