- Никога - закле се Тру.
- Знаеш, че искаш тази кучка. Поланитис се разсмя. - Можеш да я забиеш. Вашият приятел-лъва човек също може. По дяволите, всичките ви приятели с вас могат. - Той хвърли поглед към членовете на екипа. - Тя не би казала точно „не“. Лекарството ще се погрижи за това. Трябваше да я видите на дрогата. Единствената причина, заради която тогава не я чуках, беше, защото Браск каза, че не иска да рискува да я убия без основателна причина. Сърдечният й пулс вече беше твърде висок и той не беше сигурен, че ще оцелее едно добро чукане. Той искаше да поправи това и искаше само Видовете да я чукат. След като намери правилната дозировка и се увери, че е възможно тя да забременее, той искаше да направи няколко развъдни изследвания. Помоли ме да намеря животно, което ще я чука с желание, без да се опитва да я убие, когато стигне до този етап от проекта. Най-накрая усъвършенствахме формулата си и започнахме да я дозираме с лекарството, за да регулираме овулационния й цикъл, за да можем да я инжектираме, но бяхме затворени преди това да се случи. Бяхме толкова близко.
Поланитис хвърли поглед на Тру и продължи да го подиграва. - Лъжеше за нея, нали? Трябваше да я вмъкна в стаята ти и да те оставя да се освободиш от тези вериги. Би я чукал, нали? Просто ми кажи.
- Никога не бих й навредил.
- Мамка му знаех си. - Поланитис отметна глава и изпищя от безсилие. - Шибани животни! Мразя ви всички. - Погледна Даркнес. - Сключи сделка с мен. Формулата работи и знам, че копелетата я искат.
Тру беше отвратен. Човекът беше луд.
- Не трябва да сключвам сделки с вас, спокойно заяви Даркнес. - Просто трябва да прекарам малко време с вас в стаята за разпити. - Той погледна към Трей. - Направете така, че това да се случи.
- Готово - съгласи се Трей. - Разбери на кого са го продали.
- Това се подразбира, отговори Видът.
- Не можеш да го направиш! - Поланитис изпищя. - Ще получите това, което искате от мен, само ако изпълните всичките ми условия.
- Върви, твоята жена се нуждае от теб, Даркнес тихо нареди на Тру. - Ще останем, докато не разбера какво знае.
- Майната му! Спрете го, Тони! Вършете проклетата си работа или ще им кажа какво правите с жените тук, беснееше Поланитис.
Тру спря рязко и хвърли поглед към Поланитис, след това към охраната. - Какво каза?
Поланитис се усмихна. - Пазачите обичат да чукат жените затворници.
Тру изръмжа и погледът му бе заключен в Даркнес.
- Пазачите би трябвало да работят за Драквууд. Изнасилиха и убиха последната затворница. Аз...
- Разбрах. Върви си у дома при своята жена.
- Чу ли какво каза той?
- Да чух го. Даркнес понижи гласа си. - Нямам търпимост към мъжете, които вредят на жените. Позволи ми да накарам него и другите да кървят. Ще ги накарам да признаят всичките си престъпления.
Тру изръмжа на треперещия гард, но се отдръпна, завъртя се и тръгна по дългия проход между клетките и след това през двойните врати. Той не спря, докато не отвори вече разбитата врата и излезе от сградата.
Джъстис и Тим Оберто все още разговаряха с Джеф.
- Това място е адско - изръмжа Тру. - Охраната е убила жената затворник.
- Какво? - Човекът ахна. - Не. Вратата на килията й някак си не се е заключила и затворниците са стигнали до нея по време на почивката за упражнения. Охранителите са обядвали и не са чули писъците й. Влязоха отново да затворят мъжете и я намериха мъртва в килията си.
- Охраната я е нападнала сексуално. Даркнес ще разбере истината. - Тру се обърна към Джъстис. - Искам да се върна в Хомеланд. Джейни може би е будна. Искам да съм до нея.
- Ще се вози с теб, заяви Тим.
- Ще отида и аз, предложи Фюри, когато се приближи до тях.
- Искам началника на затвора да ми се обади в момента, в който се върне, поиска Джъстис. - Какво място управлява? Заповядвам пълно разследване и изпращам членовете на работната група да поемат, докато всичко не бъде решено.
- Съгласен съм - въздъхна Тим. - Моите екипи ще останат и ще изпратя заместници сутринта, за да ги сменят. - Той изкара радиото си и се отдалечи, за да ги информира за заповедите си.
- Аз нямах нищо общо с това, протестира Джеф. - Кълна се.
- Не се хаби, Джеф - изсумтя Джъстис. - Нямам любов към никого, затворен вътре, след всичко, което са направили на моя народ, но те заслужават справедливо отношение. По-добри сме от тях. Оставихме хората да отговарят за хората, защото вярвахме, че ще имат състрадание. Изглежда, че е било грешка.