Выбрать главу

- Какво правиш? - Тя не се опита да се прикрие, твърде смаяна, за да направи нещо, освен да погледне към него.

- Ще те направя моя полвинка. Пусна кърпата си. - Да бъдеш напълно гол е най-добрият начин да го направиш.

- Запалил си всички тези свещи… Тя погледна към тях, после отново го погледна.

- Исках да е специално.

- Всеки път, когато сме голи в една спалня, е специално за мен.

Тру се усмихна, докато той взе двете й ръце в своите и се отдръпна като я поведе към леглото. - Радвам се, че и двамата сме съгласни с това. Той спря и я пусна. - Легни на леглото.

Тя се покатери на матрака и се обърна, гледайки го как прави същото. Неговото много по-голямо тяло накара леглото да се наклони и тя се засмя, докато ръката му стисна талията й. Той нежно я бутна, така че тя легна на гърба си. Тя му се усмихна, докато той се изкачваше над тялото й, за да я притисне под него, като внимаваше да не я смачка. Погледите им бяха заключени.

- Наранявам ли раната ти?

- Не. Едва я зебелязвам. Това лекарство, което ми беше дадено, е невероятно.

- Ти си моята половинка - прошепна той.

- Аз съм твоя, съгласи се тя също толкова меко.

Той използва лактите си, за да запази тежеста от горната част на тялото си да не я смаже. Един от пръстите му проследи линията на челюста й, от ухото до брадичката й. Той надникна в очите й дълго. После бавно спусна лице, сякаш не можеше да изчака още един момент да се свърже с нея.

Тя затвори очи и раздели устни в нетърпение да усети целувката му. Страстта, която той вложи в нея, изуми Джейни. Той беше кислородът, за когото тя гладуваше, тялото й се запалваше от желание за него, всичко в нея се стягаше от необходимостта да го има вътре в себе си. Тя изстена и разпери бедрата си, като уви краката си около кръста му, за да го подкани да влезе в нея. Тя размърда ханша си, когато желанието да бъде взета прерасна в почти болезнена нужда. Мъжът можеше да я нарани само с уста си върху нейната.

Тру спря целувката и вдигна глава. - Кажи ми, че ме обичаш.

Очите й се отвориха и тя се взря в него, замаяна, не толкова от това, че бе спрял колкото от казаното. - Какво?

Той изръмжа. - Ето как исках да чуя тези думи за първи път от теб. Кажи ми ги отново, Джейни.

Той винаги я изненадваше. - Не си ли разстроен от това, което казах в банята? Не е ли твърде скоро?

- Разстроен? - Изглеждаше объркан. - Никога. Искам да го кажеш отново. Точно сега.

- Влюбен съм в теб, Тру.

Той не отговори на думите, а вместо това се насочи към нейната уста. Целувката каза повече от думите, тъй като той използваше тялото си, за да й покаже чувствата си. Бедрата му се изместиха - очевидно той беше толкова нетърпелив, колкото и тя. Тя изстена срещу езика му, докато чена му се притисна във входа на сърцевината й и навлезе навътре.

Не беше толкова нежен, както последният път. Страстта им се издигна стократно, след осъзнаването, че почти се бяха изгубили. Тру се забиваше навътре и навън от нея, карайки я да подивее от това колко невероятно се чувстваше. Тя откъсна устата си, страхувайки се да не го ухапе и заби нокти в кожата му, прилепвайки се по-здраво към него. Звуците, които той издаваше, я възбуждаха още повече, докато ниското му ръмжене изпълваше стаята.

Тя уви краката си по-високо около кръста му, изгубена от усещанията, докато се опитваше да го посрещне, тласък срещу тласък. В любовта му имаше елемент на безумие, но Джейни не я интересуваше. Тя беше точно там с него. Усети как тялото й се напрегя, стомахът и се присви и след това изкрещя, когато свърши. Тру изръмжа, зъбите му стиснаха едната страната на врата й, докато той зарови лицето си в него. Той изстена ниско, треперейки над нея, докато свърши, а горещите струи от семето му я изпълваха отново и отново дълбоко вътре. Той забави, когато члена му се поду, като ги заключи заедно.

- Джейни - изръмжа той.

Тя разтърка гърба му, преди да прокара пръсти по косата му, играейки се с копринените кичури. Той и тежеше, но тя харесваше тежестта му да я приковава към леглото. Почти си помисли, че той е заспал, но най-накрая вдигна глава от врата й и подпря горната част на тялото си върху ръцете си. Погледите им се срещнаха.

- Аз принадлежа на теб, колкото ти принадлежиш на мен. Винаги ще те защитавам и ще се грижа за теб. Почти отново те загубих. Нямаш представа как това би ме унищожило, ако тези мъже бяха те взели от мен. Ще направя всичко, което мога да контролирам, за да те направя щастлива.