Тру притисна бузата й с неговата. - Ти също си страдала, когато са тествали наркотиците си.
Пръстите й се докоснаха до него и търкаха там, където тя можеше да докосне кожата му, която винаги беше по-гореща от нейната. - Вече няма значение. Важното е, че ние сме живи и тук сме заедно.
- Ти си изпитвала болка заради мен. - Гласът му се задълбочи. - Ти си страдала, за да мога да живея. Никога не съм мислил, че някой може да ме обича, Джейни. Ще ти доставя толкова удоволствие, че да изтрие спомените от болката, ако ми позволиш.
- Обичам те, Тру. - Тя обгърна лицето му и го погледна в очите. - Миналото няма значение. Бъдеще с теб ще компенсира за всичко.
Тру целуна носа й. - Толкова съм щастлив, че си моята половинка.
Тя му се усмихна. - И аз, Тру.
Той завладя устата й, целувайки я силно. Едната му ръка се спусна, когато той се премести над нея, голямата му длан се обгърна около гърдата й, а палецът му обикаляше около стегнатото й зърно. Тя изви гръб, за да се притисне по-силно към него, докато нагласяше краката си, за да се увие около бедрата му. Тя го искаше отново, въпреки че туко що бяха правили любов. Тя никога не би могла да получи достатъчно от Тру.
Звънеца звънна. Тру изръмжа, когато спря да я целува. - Трябва да игнорираме това.
Звънецът на вратата отново иззвъня и някой почука шумно няколко пъти, използвайки юмрука си.
- Звучи важно. Знаеш какво се случи миналия път.
- Права си. Стой тук.
Тя нежелаеше да го пусне, когато разпери краката си и откачи глезените си от задната част на бедрата му. Вдигна се, преобърна се и се плъзна от ръба на леглото. Тя се обърна настрани, усмихвайки се при вида на възбудената си, много гола половинка. Горещият му поглед показа колко мрази напускането, но след това се обърна и се насочи към вратата.
- А, Тру?
Той се обърна и се загледа в нея. - Какво?
- Колкото и да обичам да те виждам гол, може би ще искаш да сложиш нещо, преди да отговориш вратата.
Той се ухили. -Обичаш да ме виждаш гол?
Погледът й бавно обходи цялото му тялото му. - О да.
Той тръгна към скрина, когато звънецът на вратата отново звънна. Бързо сложи един анцуг и й хвърли кратък поглед, преди да излезе от спалнята. - Не се обличай, извика той. - Веднага се връщам.
- Побързай - настоя тя и хвана чаршафа, тъй като той остави вратата на спалнята отворена. Тя се прикри, в случай, че който беше на вратата, трябваше да влезе вътре. Тя наистина се надяваше, че това не е лоша новина. Един поглед към часовника я увери, че трябва да е нещо важно, че някой да се появи посред нощ.
Тру отключи вратата и я отвори. Той изръмжа и показа зъби, докато гледаше Джинкс. - Какво искаш?
Носът на Джинкс се набръчка когато вдиша. - Прекъснах ви при споделянето на секс с Шивър.
Ревността към мъжкия интерес все още го изгаряше. - Тя е моята половинка. И да, прекъсна ни. Какво искаш?
- Спокойно. Знам, че тя е твоя. Тя се съгласи да се чифтоса с теб?
- Да тя се съгласи.
- Подписахте ли документите?
- Все още не, но смятам да поискам да бъдат разпечатани сутринта, след което ще подпишем.
- Радвам се. - Черртите на мъжът не отразяваха никаква радост на лицето му.
- Какво искаш? Късно е. Моята половинка се нуждае от сън.
- Всички знаем какво се е случило и сме будни, откакто човешките мъже се опитаха да я вземат. - Той замълча. - Срещнахме се отново в библиотеката, докато чакахме новина за нейното състояние. Бяхме доволни, да разберем, че всички лекарства са напуснали системата й.
- Аз също. Дойде да отправяш заплахи ли, защото не бях тук, за да я защитя? Не ми трябва напомняне. - Чувството за вина изплува на повърхността. - Вярвах, че е в безопасност или никога нямаше да я оставя сама. Бъди сигурен, че няма да се случи отново.
Другият мъж се намръщи. - Не се самообвинявай, Тру. Всички бяхме шокирани, че тя е била нападната. Беше много смело от страна на хората да се промъкнат в общежитието ни и току-що разбрахме как са влезли вътре. Отначало вярвахме, че сигурно са счупили някой прозорец на първия етаж, но не бяха открити повреди. Компютърните дневници архивират всеки вход в сградата, който показа, че са използвали карта на сигурността, за да влязат през задната врата, която се използва за доставки на храни и материяли.
Тру изръмжа. - Само Видовете имат достъп до общежитието.
- И някои от работната група все още го правят, прошепна Джинкс. - Знаеш ли какво означава това?