Тру стисна зъби, когато той рязко кимна. Беше бесен. - По-добре да не е Тим.
- Дъщеря му е от Видовете, такъв е и внукът му. Той е човек, на когото бих се доверил, но може би е споменал какво е чул на един от членовете на екипа му относно половинката ти, която трябва да види снимките на тези служители. Може да се обадил на членовете на екипа си, за да ги информира за случващото се тук, след като се е върнал в офиса си.
- Дай ми десет минути и можеш да ми помогнеш да я придружим до Сигурността. Каза, че Луна е в офиса?
- Тя вече подготвила записите на служителите за преглед и ще включи всички, които работят в работната група.
- Ще се обличаме бързо, но ми трябват няколко минути, за да я уведомя какво става. Десет минути - повтори Тру, затваряйки и заключвайки вратата.
Джейни седеше на леглото покрита с чаршаф, за да скрие гърдите си. Гледката й беше изкушаваща, но животът й бе в опасност. Необходимостта да се чифтоса с нея ще трябва да изчака. Той се качи отстрани на леглото и пое ръката й.
- Това беше Джинкс. - Той мразеше да й дава повече причини да се страхува, но трябваше да знае какво става. Той бързо й предаде всичко, което му беше казано, и изчака тя да отговори.
- Мамка му - прошепна тя и стисна здраво пръстите му.
- Това беше и моят отговор.
- Работиш с тях. - Изглеждаше притеснена, докато го наблюдаваше. - Може би не е някой от екипа на работната група.
- Изглежда така. Има смисъл с достъпа, който те имат за да постигнат всичко това.
- Съжалявам, Тру. Смяташ ги за приятели и не искам да те наранят, ако някой от тях е предал доверието ти.
- Единствените които са в опасност да бъдат наранени са мъжа или мъжете отговорни за това. Това го разгневи, че някой е използвал Джейни, но това което влошаваше нещата повече е, че може да е някой, доверен на НСО. - Трябва да се облечем и ти трябва да видиш тези файлове.
- Мислиш ли, че ще направят още един опит да ме хванат?
- Възможно е. Един от мъжете, който е отговорен да те отведе от дома ни, все още е на свобода, а човекът, който се преструва на агент, все още не е известен. Те са доказали способността си да получат достъп до Хомеланд. Оттук нататък ще бъдеш добре пазена, Джейни. Няма да те оставя сама отново. Много съжалявам за това.
- Трябва да ти бъде позволено да тичаш, без да се страхуваш, че нещо ще ми се случи. Не се извинявай.
- Би трябвало да съм тук.- Той щеше да съжалява за това, докато е жив. Хората просто можеха да я убият. Той не би споменал това, но сърцераздирателната мисъл нямаше да напусне ума му.
- Имаме ли време за душ? - Усмивката й изглеждаше принудена. - Все още съм малко потна от онзи горещ секс, който споделихме.
Нейният опит за хумор се провали. Той го оцени, но беше твърде притеснен от мъжете който искаха да й навредят. - Не нямаме. Казах на Джинкс, че ще сме готови да отидем след десет минути и имаме още около две.
- Добре. - Тя пусна ръката му. - Да го направим.
Глава 18
Джейни се държеше близо до страната на Тру здраво стиснала ръката му, когато напуснаха общежитието. Три Нови Вида в пълна бойна готовност за всякакви проблеми ги заобикалиха. Тя забеляза, че Джинкс не сваля ръцете си от личното си оръжие и очите му се втурват последователно във всички посоки, търсейки някакъв признак за опасност. Тя погледна Тру и видя същата предпазливост в него. Те се притесняваха.
Брийз седеше в джип пред сградата с работещ двигател. Джейни се усмихна на жената, щастлива да я види отново. Тя беше дошла в Медицинския център, шегувайки се, за да облекчи напрежението, след като Тру се бе върнал от Фулър.
- Обадих се - обяви Брийз. - Някои от нашите мъже са разположени на покривите със снайпери, само в случай, че попаднем на проблеми. Ще ни следят през цялото пътуване.
Тру изръмжа и пусна ръката й, за да я прегърне през кръста. Той я притисна по-близо, докато не почувства, че тя е станала част от неговата страна. Навън беше тъмно, до зората все още имаше часове, а студен вятър духаше косата в лицето й. Нейната половинка я вдигна, когато стигна до пътническата страна, на която вратата беше свалена, и тя седна в скута му. Той я обгради с ръце, като я държеше много близо. Другите два вида се качиха на задната седалка.
- Смятате ли, че това е необходимо? - Наистина се надяваше, че не когато тя се наведе достатъчно напред, за да погледне в шофьора.